Panorama 26, EU Regional Policyec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/... ·...

inforegiopanorama

19861989

1992 1993 1997 1999

200420012002200319992008

1986

2008

1989

1999

1992

2003

19932002

19972001

1999

2004

| Бр. 26 | юни 2008 г. |

bg

Политика на сближаване на ЕС 1988–2008 г.: Инвестиция в бъдещето на Европа

ПредисловиеДирк Анер 1

Регионите са важни Данута Хюбнерr 2

Инвестиции в хоратаВладимир Шпидла 6

1989–1993 г.: От проекти към програми 8

1994–1999 г.: Консолидиране и удвояване на усилията 14

2000–2006 г.: Да се направи разширяването успешно 18

2007–2013 г.: Фокус върху растежа и заетостта 22 Поглед назад към 1988 г.Дискусия между служители в Европейската комисия 26

Бележки 36

Фотографии: Европейската комисия

Обложка: Digital Vision/Getty images, © DG REGIO

Концепция и текст (ако не е посочено друго): Волфганг Пецолд със специални благодарности към Жан-Шарл Леге, Хюго Пьолман, Даниел Муке, Каролайн Тейлър и Томас Дюрио (Tipik Communications)

Редактор: Рафаел Гуле, Европейска комисия, Генерална дирекция „Регионална политика”

Настоящото списание е отпечатано на английски, френски и немски език, на рециклирана хартия.

То е достъпно на 22-та езика на Европейския съюз на адрес:http://ec.europa.eu/regional_policy/index_en.htm

Становищата, изразени в настоящата публикация, принадлежат на авторите и не отразяват непременно гледната точка на Европейската комисия.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Canarias (ES)

Guadeloupe

(FR)

Martinique

(FR)

Réunion

(FR)Guyane

(FR)

Açores (PT)

Madeira (PT)

REGIOgis© EuroGeographics Association for the administrative boundaries

Структурни фондове 1989–1993 г.: Области, имащи право да ги ползват

Цел 1*

Цел 2

Цел 5b

Цел 2 и 5b

Нови германски провинции

Новите германски провинции имат право на помощ от 1990 г. Положението в страните извън ЕС през 1993 г.

* региони с БВП на глава от населението под 75 % от средния за Съюза

1.000 km0

Canarias (ES)

Guadeloupe

(FR)

Martinique

(FR)

Réunion

(FR)Guyane

(FR)

Açores (PT)

Madeira (PT)


Структурни фондове 1994–1999 г.: Области, имащи право да ги ползват Цел 1*: Имащи пълно право

Цел 2: Имащи пълно право

Цел 2: Имащи частично право

Цел 5b: Имащи пълно право

Цел 5b: Имащи частично право

Цел 6: Имащи пълно право

Цел 6: Имащи частично право

Цел 5b и 6: Имащи частично право

Цел 2 и 6: имащи частично право

Цел 2 и 5b: имащи частично право

Цел 2, 5b и 6: Имащи частично право

Цел 1: 1994–1996 г.

Швеция, Финландия и Австрия имат право на помощ от 1995 г. Абруцо има право на помощ по цел 1 за периода от 1 януари 1994 г. до 31 декември 1996 г. Положението в страните извън ЕС през 1999 г.


1.000 km0

С Т Р А Н И Ц А 1

Драги читателю,

Настоящото издание на списание „Панорама” е посветено изцяло на първите 20 години от политиката на сближаване на ЕС. На 24 юни 1988 г. Съветът се договори за регламент, който постави съществуващите средства на ЕС в контекста на „икономическото и соци-алното сближаване” – термин, който Един-ният европейски акт беше въвел две години по-рано. Оттогава политиката на сближава-не стана една от най-важните и дискутирани политики на ЕС. Поради това сметнахме, че си струва да проверим доколко нейната обо-сновка, изпълнение и въздействие се дока-заха в течение на годините.

1998 г. отбеляза не само началото на тази нова политика, но и края на една диску-сия, която беше започнала няколко години преди това. От края на 70-те години на ми-налия век интегрирането на средствата на ЕС в целенасочени, многогодишни програ-ми беше проверено с т. нар. интегрирани програми за развитие, а по-късно – и с „ин-тегрирани средиземноморски програми”. И двете представляваха радикална промя-на в сравнение с това, за което средства-та обикновено се определяха: ежегодно плащане на разходите за съществуващи проекти, въведени от държавите-членки – система, която вече не се смяташе за дос-татъчно убедителна и която трябваше да бъде заменена с по-ефикасен подход.

Оттогава политиката на сближаване об-хваща намесата на Общността чрез из-ползването на стратегически подход на европейско, национално и регионално равнище. С течение на времето тя се прис-

пособи, без да губи от поглед основната си ориентация, а именно да се работи за по-балансирано и устойчиво развитие на регионите в Европа. Тя даваше и продъл-жава да дава възможност на национал-ните, регионалните и местните органи на управление да участват във всеобхватни стратегии и мрежи, надхвърлящи грани-ците на отделните политики и държави.

Няма общоприложима рецепта за реги-оналното развитие. Но такива принципи като партньорство, прозрачност, суб-сидиарност и участие на гражданското общество се съчетават, за да се създа-де основната ценност на политиките за развитие. Те засилват сътрудничеството между публичния и частния сектор и имат потенциал да свържат ефикасността с де-централизацията и активното участие. В този смисъл политиката на сближаване е все още толкова съвременна, колкото беше през 1988 г.

Вярвам, че четенето на настоящата публи-кация ще ви достави удоволствие.

Д И Р К А Н Е Р, Е В Р О П Е Й С К А К О М И С И Я , Г Е Н Е РА Л Е Н Д И Р Е К ТО Р П О Р Е Г И О Н А Л Н А П О Л И Т И К А

Ге н е р а л е н д и р е к то р D i r k A h n e r

“[Политиката на сближаване] с течение на времето се приспособи, без да губи от поглед основната си ориентация, а именно да се работи за по-балансирано и устойчиво развитие на регионите в Европа.”

Предисловие


К о м и с а р D a n u t a H ü b n e r

Целта за икономическото и социалното сближаване беше изразена в Единния европейски акт и стана реалност през 1988 г. с приемането на първия регламент, в резултат на който се роди политиката на сближаване. Договорите от Маастрихт, Амстердам и Ница потвърдиха отново важността на тази политика, а обхватът й дори беше разширен от проекта на До-говора от Лисабон с ново териториално измерение. Заседанията на Европейския съвет през 1988, 1992, 1999 и 2005 г. по-твърдиха важността на политиката на сближаване, като й отделяха все по-голям дял от европейския бюджет.

Когато обаче днес погледнем назад към първите 20 години на политиката на сбли-жаване на ЕС, 1988 г. остава ключова. От-тогава откриването на икономическата география на Европа отбеляза радикален поврат както за ЕС, така и за национални-те и регионалните политики. Определя-нето на регионите, които имат най-големи нужди, определянето на приоритети с участието на местни институции и нала-гането на общо управление, стандарти за контрол и оценка – всички тези елементи не само доведоха до осезаеми резултати, но създадоха и уникална система на упра-вление на много равнища.

Политиката на сближаване дава ясно да се разбере, че всеки във всяко кътче на Съюза има възможност да участва и да се възползва от общия пазар. Политиката на сближаване е „видимата ръка” на пазара, която цели балансирано и устойчиво раз-витие, като подпомага икономическата интеграция в целия Европейски съюз из-общо. И тя е политика, която се основава на местоположението, която дава роля на всяка европейска територия, в смисъл

Регионите са важни

Д А Н У Т А Х Ю Б Н Е Р , Ч Л Е Н Н А Е В Р О П Е Й С К А Т А К О М И С И Я , О Т Г О В А Р Я Щ А З А Р Е Г И О Н А Л Н А Т А П О Л И Т И К А


че тя не е пречка за оптималното разпре-деление на икономическата дейност, а може да стане сама по себе си източник на растеж. Последните икономически те-ории потвърждават този подход с редица изследвания на конкретни случаи, които показват, че „географията е важна” и че регионалната политика може да има голя-мо значение.

Дали политиката на сближаване на ЕС беше в състояние да даде резултати през първите 20 години от съществуването си?

Фактически след 1988 г. ЕС постигна впе-чатляващо икономическо и социално сближаване. На национално равнище Гър-ция, Испания, Ирландия и Португалия – най-големите бенефициери на политика-та на сближаване през последните години – постигнаха значителен растеж. Между 1995 и 2005 г. Гърция намали разликата с останалите ЕС-27, като се придвижи от 74 % и достигна 88 % от средния брутен вътрешен продукт на ЕС на глава от на-селението. Към същата година Испания се придвижи от 91 до 102 %, а Ирландия достигна 145 % от средния БВП за Съюза, започвайки от 102 %. Подобни резултати може да се очакват в новите държави-членки, където политиката на сближаване едва сега започва да дава резултати, като подкрепя високите темпове на растеж.

На регионално равнище относително ви-сокият икономически растеж на региони с нисък БВП на глава от населението оз-начава, че регионите в ЕС се сближават. Между 1995 и 2004 г. броят на регионите с БВП на глава от населението под 75 % от средния БВП за Съюза спадна от 78 на 70, а броят на тези с под 50 % от средния БВП за ЕС намаля от 39 на 32.

Политиката на сближаване подобрява конкурентната позиция на регионалните икономики, като предоставя „европей-ски” публични стоки, които пазарът не може да осигури. Големите транспортни и енергийни мрежи, истински европейска-та политика в областта на околната среда, инвестициите в образованието, научноиз-следователската и развойната дейност са все примери за това. Струва си да се спо-мене, че през текущия период политиката на сближаване направи радикален завой в инвестиционните приоритети. Една чет-върт от средствата сега се набелязва за

„Политиката на сближаване е „видимата ръка” на пазара, която цели балансирано и устойчиво развитие, като подпомага икономическата интеграция в целия Европейски съюз изобщо.”


изследвания и иновации и около 30 % – за екологична инфраструктура и мерки за борба с изменението на климата.

Но добавената стойност на политиката на сближаване надхвърля инвестициите в растеж и създаване на работни места. Чрез уникалния си модел на управление на много равнища тя включва местните и регионалните участници в разработ-ването и провеждането на политиката, като привнася по-голяма ефективност и местни познания. Допринася и гаран-тира спазването на другите политики на Общността – независимо дали в областта на държавната помощ, околната среда, транспорта, подпомагането на иноваци-ите, или информационното общество. Тя действа като „троянски кон” за подо-бряване и модернизиране на публичните администрации, за повишаване на про-зрачността и насърчаване на доброто управление. Не на последно място, кара хората да работят заедно чрез различни трансгранични и транснационални про-грами и мрежи.

Днес политиката на сближаване е пъл-ноценна политика за развитие, основана на местни ценности и хора. Това е основ-но предимство при справянето с новите предизвикателства, пред които са изпра-вени европейските територии. Те ще се сблъскат с нуждата да се приспособят към натиска на глобалната икономика, из-менението на климата ще открие заплахи и възможности в няколко сектора, демо-графията и застаряващото население ще изискват промени в политиките за пазара на труда, а новите социални рискове, пре-дизвикани от икономическите промени, ще изискват нови подходи.

Икономистите ни казват, че регионалното и местното развитие – съчетаващи иконо-мически растеж и намаляване на географ-ските различия – ще бъдат все по-важни за справянето с тези предизвикателства. Дискусията за бъдещето на политиката на сближаване трябва да се разглежда в този контекст.

Постиженията на нашата политика бяха отбелязани също и от други държави. Като признание за този интерес Комиси-ята е сключила меморандуми за разби-рателство за сътрудничество в областта на регионалната политика с Китай, Русия и Бразилия, всяка от които е изправена пред нарастващи регионални различия и огромни предизвикателства от гледна точка на по-доброто управление, като в процеса на провеждане на политиката и взимането на решения се придава до-пълнително значение на потоците на ин-формация от долу на горе. Много други държави и организации (Южна Африка, Украйна, държавите от Меркосур, Запад-ноафриканския икономически и валутен съюз) проявяват силен интерес към мо-дела на политиката на сближаване на ЕС, тъй като той се смята за високоефективен механизъм, като се има предвид ограни-ченият му бюджетен обхват. Чрез между-народното сътрудничество европейските ценности на политиката на сближаване се проектират отвъд териториите на Съюза.


„Чрез международното сътрудничество европейските ценности на политиката на сближаване се проектират отвъд териториите на Съюза.”


К о м и с а р V l a d i m í r Š p i d l a

Европейският социален фонд инвести-ра в хората в продължение на повече от 50 години. Основателите на Съюза дока-заха както своята идейна проницател-ност, така и прагматизма си, когато по-ставиха фонда под защитата на Римските договори. Днес ЕСФ финансира активни мерки, качествени работни места чрез повишаване на квалификацията, той има изключително значение за равните въз-можности и подпомага хората с увреж-дания. От приблизително 10-те милиона души, които ежегодно участват в дей-ностите на фонда, половината са жени, а около 1,2 млн. са възрастни работници.

Макар и първоначално ЕСФ да беше предназначен да компенсира загубата на работни места в традиционните про-мишлени отрасли, през 70-те години на ХХ век започна нова ера. За първи път проблем стана младежката безработи-ца. Поради това Европейската комисия превърна програмите за подпомага-не на хора под 25 години в приоритет. Това беше също така ерата, когато в подпомагането бяха включени и же-ните, особено такива с малко умения и завръщащите се на работа. Енергий-ната криза, икономическият упадък и рекордната безработица в началото на 80-те години откриха нови предизвика-телства, но и нови подходи. Комисията

взе важното решение чрез ЕСФ да под-помогне по-нататъшното обучение за нови технологии.

Реформата през 1988 г. отбеляза важна промяна за ЕСФ в няколко отношения:

> Беше създадена нова, по-всеобхватна визия за европейската солидарност: подпомагането от ЕСФ беше разширено, за да обхване измерението на социално сближаване с оглед подпомагането на по-бедните региони с висока безрабо-тица.

> Освен това планирането на многого-дишни програми направи възможно съсредоточаването върху дългосрочни цели, и

> Накрая, оттогава се роди и постоянно се развива принципът на партньорство. Вместо сама да администрира хиляди проекти, Комисията сега споделя про-грамирането и управлението на сред-ствата на ЕСФ с държавите-членки и с регионите.

След края на студената война започна нова ера на европейската интеграция, включително перспективата за присъ-единяване на страните от Централна и Източна Европа. Успоредно с това започна нов етап на глобализацията с по-високи изисквания към професио-налната и географската мобилност на нашите граждани. С влизането в сила на Договора от Амстердам през 1997 г. беше стартирана Европейската страте-гия по заетостта, която оттогава играе централна роля за координирането на политиките на ЕС за създаване на по-вече и по-добри работни места. ЕСФ се превърна във финансовия инструмент на ЕС за прилагане на Европейската

Инвестиции в хората

В Л А Д И М И Р Ш П И Д Л А , Ч Л Е Н Н А Е В Р О П Е Й С К А Т А К О М И С И Я , О Т Г О В А Р Я Щ З А З А Е Т О С Т Т А , С О Ц И А Л Н И Т Е В Ъ П Р О С И И Р А В Н И Т Е В Ъ З М О Ж Н О С Т И


стратегия по заетостта, а също е и един от крайъгълните камъни на Лисабон-ската стратегия.

В 27-те държави-членки на Съюза 200-те милиона членове на европейската ра-ботна сила са висококвалифицирани, но трябва да повишим стандартите си още повече, тъй като пред нас стоят глобал-ни предизвикателства. Демографското застаряване означава, че не можем да си позволим да губим потенциала на когото и да било, независимо дали млад или стар, гражданин на страната или имигрант, вис-шист или човек с академична квалифика-ция. Освен това бързите технологични и икономически промени изискват висока степен на гъвкавост от страна на фирми-те и хората в Европа. ЕСФ може да помог-не да се съчетаят нуждите на индивида с изискванията на пазара на труда. Той може да помогне на държавите-членки да реализират своя собствен дневен ред за гъвкавост и сигурност – съчетание от гъвкавост и сигурност. Нашето богатство са нашите човешки ресурси и нашият чо-вешки потенциал и ЕСФ ни помага да ги използваме стратегически и успешно.

Помощта на ЕСФ не се изразява само в пари, тъй като приносът на фонда към на-ционалните политики по пазара на труда може понякога да е малък. Фактът, че про-грамите на ЕСФ често се използват, за да се проверят нови подходи и идеи и да се извлекат поуки от други държави-членки чрез сътрудничество и взаимодействие, може да създаде добавена стойност с малко разходи. В разширения и многоо-бразен Европейски съюз ние повече от всякога се нуждаем от сътрудничество, надхвърлящо границите. Тази добавена стойност не е скъпа, но си струва усили-ята, тъй като Европейският съюз трябва

да прояви повече новаторство и динами-ка, ако иска да се конкурира в глобалната икономика.

Програмите на ЕСФ удовлетворяват как-то национални, така и местни нужди и са основани на широко партньорство. Про-грамите, които се договарят и решават от държавите-членки и Европейската коми-сия, се осъществяват чрез широк спек-тър от организации както в публичния, така и в частния сектор. Тези организации включват национални, регионални и мест-ни власти, учебни и квалификационни за-ведения, неправителствени организации и доброволния сектор, както и социални партньори, бизнеса и професионални сдружения и отделни фирми.

Неотдавна за периода 2007–2013 г. беше дадено началото на 117 програми на стой-ност, надхвърляща 75 млрд. евро. През следващите години те трябва да се пре-върнат в осезаеми резултати и да постиг-нат напредък на място. Повече от всякога ние трябва да използваме ЕСФ, когато той дава най-големи резултати, и да съсредо-точим бюджета си върху съответните при-оритети.

Заедно с другите структурни фондове и Кохезионния фонд ЕСФ превръща в реал-ност смисъла на европейските ценности и солидарността. По мое мнение това е най-важната страна на историята и бъдещето на Европейския социален фонд.

„Заедно с другите структурни фондове и Кохезионния фонд ЕСФ превръща в реалност смисъла на европейските ценности и солидарността.”

1989

-93


От проекти към програми1 9 8 9 – 1 9 9 3 г .

П Ъ Т Я Т К Ъ М Р Е Ф О Р М А Т А

След присъединяването на Гърция през 1981 г. и на Португалия и Испания през 1986 г. регионалните несъответствия в тогавашната Европейска общност от 12 държави-членки нараснаха значително. Преди присъединя-ването им един от осем европейци имаше годишен доход с 30 % под средния за Общ-ността, като това съотношение стана един от пет след разширяването през 1986 г.

В резултат на бюджетната криза и желанието да се довърши единният пазар и да се заси-лят икономическото и социалното сближа-ване, Комисията представи пред парламента и съвета предложения за реформиране на финансовата система на Общността. В съоб-щение от 15 февруари 1987 г., озаглавено „Да

се направи Единният акт успешен: нова гра-ница за Европа”, по-късно наречено „пакетът Делор I”, Комисията предложи правила за по-добряване на бюджетната дисциплина и про-цедура. Предложението се отнасяше до ново междуинституционално споразумение, спо-ред което парламентът, съветът и Комисията ще съгласуват обща финансова перспектива и бюджетни приоритети. В светлината на за-ключенията на Европейския съвет в Брюксел на 11 и 12 февруари 1988 г. трите институции сключиха на 29 юни 1988 г. Междуинституци-онално споразумение, което за пръв път въ-веде петгодишна финансова перспектива от 1988 до 1992 г.

Още през 1985 г. Комисията внесе в Съвета Бяла книга² относно завършването на общия пазар до 1992 г. Впоследствие към дискусиите как да се постигне по-нататъшно интегриране

1985 г. 1986 г. 1988 г.Испания и Португалия подписа Договора за присъединяване Европейският съвет в Лондон

На 5 и 6 декември 1986 г. на заседанието

на Европейския съвет в Лондон е постигнато

споразумение по Единния европейски акт.

Европейският съвет в Брюксел

На 11 и 12 март 1988 г. на заседанието

на Европейския съвет в Брюксел е постигнато

споразумение по първия многогодишен

бюджет на Общността за 1989–1993 г.,

който често е наричан „пакетът Делор I”.

Макар че политиките на Общността, насочени към регионалните неравновесия, водят началото си от Римския договор,

Европейският фонд за регионално развитие беше създаден едва през 1975 г. В началните си години дейностите оставаха чисто

национални, финансирането предопределяше проектите в държавите-членки с незначително европейско или вътрешно национално

влияние. По подобен начин се прилагаше годишна система за подбор и рефинансиране на съществуващи проекти от други фондове

на Общността с териториално въздействие, като Европейския социален фонд и Европейския фонд за ориентиране и гарантиране

на земеделието (ФЕОГА). Поради това в началото на 80-те години на ХХ век „ефективността” на инструментите на Общността се

превърна в проблем и се търсеше тяхното интегриране в редица пилотни програми. През 1986 г. някои важни събития дадоха тласък

за по-истинска „европейска” политика на сближаване, преди всичко – Единният европейски акт, присъединяването на Гърция, Испания

и Португалия и приемането на програмата за единния пазар. През март 1988 г. Европейският съвет в Брюксел реши да отдели 64 млрд.

екю¹ за структурните фондове, което представляваше удвояване на годишните средства през периода 1989–1993 г. На 24 юни 1988 г.

Съветът прие първия регламент, интегриращ структурните фондове под егидата на политиката на сближаване. Тази повратна

реформа въведе основни принципи като съсредоточаване върху най-бедните и най-изостанали региони, многогодишно програмиране,

стратегическа ориентация на инвестициите и участие на регионални и местни партньори.


на пазара бяха добавени два доклада на ита-лианските икономисти Томазо Падоа-Скиопа и Паоло Чекини³. Докато докладът на Чекини оценяваше „разходите за не-Европа”, т.е. иконо-мическите загуби от незавършването на един-ния пазар на 4,25 до 6,5 % от БВП, докладът на Падоа-Скиопа предполагаше „сериозни ри-скове от влошаване на неравновесията в хода на пазарната либерализация” и предлагаше „адекватни съпътстващи мерки за ускоряване на приспособяването в структурно слабите региони и страни”. „Пакетът Делор І”, който Ев-ропейският съвет прие окончателно през март 1998 г., разчисти пътя за амбициозна програма „1992 г.”, включително реформа на Общата сел-скостопанска политика, засилване на действи-ята на Общността в областите на политиката на сближаване, науката, технологиите, екологич-ната и транспортната политика.

Най важната бюджетна промяна беше в полза на трите структурни фонда и доведе до забе-лежително увеличение на средствата. Докато годишните плащания нараснаха от около 6,4 млрд. екю през 1988 г. до 20,5 млрд. екю през 1993 г.⁴, техният относителен дял скочи от 16 почти до 31 % от бюджета на ЕС. Това се из-вършваше успоредно с радикално преобразу-ване на начина, по който се управляваха сред-ствата. Европейският социален фонд (ЕСФ) след1958 г., Европейският фонд за ориенти-ране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС) след1962 г. и Европейският фонд за регионално развитие след1975 г. разработиха система за рефинасиране на проекти, които са подбрани и въведени от държавите-членки в съответствие с ежегодната бюджетна про-цедура и националните квоти, договорени в съответните регламенти.

За да се преодолее тази система на „справед-ливата възвръщаемост” Комисията започна

Италия 1985–1995 г. 1989–1995 г.

Подобряване на инфраструктурата Жак Делор

Жак Делор, председател на Европейската

комисия в периода 1985–1995 г.

Брус Милан

Брус Милан, член на Европейската комисия

в периода 1989–1995 г., отговарящ

за регионалната политика и отношенията

с Комитета на регионите.

„Европа вижда бъдещето си като постигане на баланс между конкуренцията и сътрудничеството, като се опитва колективно да насочва съдбата на мъжете и жените, които живеят в нея. Лесно ли е да се направи това? Не. Силите на пазара са могъщи. Ако оставим нещата сами на себе си, промишлеността ще се концентрира на север, а заниманията през свободното време – на юг. Но тези пазарни сили, колкото и да изглеждат могъщи, невинаги теглят в една и съща посока. Усилията на хората и политическите стремежи са насочени към създаване на балансирана територия.”

Жак Делор, 1989 г.

1989

-93

С Т Р А Н И Ц А 1 0

разработването и финансирането на регио-нални проекти на по-независима и експери-ментална основа, които се превърнаха в об-разец за начина на прилагане на политиката на сближаване. Тези изключения включваха координирането на разходите за ЕФРР, ЕСФ и секция „Ориентиране” на ФЕОГА и започ-наха през 1979 г. с малки пилотни проекти в Неапол и Белфаст, а няколко години по-късно – и в департамента Лозер в Южна Франция. В началото на 80-те години на ХХ век чрез Интегрираните операции за развитие (ИОР) в други части на Общността бяха предприе-ти по-разширени експериментални проекти, съсредоточаващи се върху интегрирания подход в регионалното планиране. По-голе-мите експериментални програми, финанси-рани на европейско равнище, бяха Интегри-раните средиземноморски програми (ИСП), разпределени през 1986 г. на Гърция, Италия и Франция. Това развитие беше подкрепено от промяна на парадигмата в политиките за градско и регионално развитие и проучва-ния, които предлагаха подходи от долу на горе, благоприятстващи „меки” мерки, вместо фокусиране само върху физическите инвес-тиции, напр. предприятия и инфраструктура.

П О Л И Т И К А Т А Н А С Б Л И Ж А В А Н Е В П Е Р И О Д А 1 9 8 9 – 1 9 9 3 Г .

Реформата от 1988 г. въведе редица принци-пи в политиката на сближаване и нейните ин-струменти, които оттогава остават „начин на прилагане” на политиката. Тези принципи са:

> Съсредоточаване върху ограничен брой цели с акцент върху най-малко развитите региони.

> Многогодишно програмиране, основано на анализ, стратегическо планиране и оценка.

> Допълнителност, осигуряваща държавите-членки да не заместват националните раз-ходи с такива от ЕС.

> Партньорство в разработването и осъщест-вяването на програмите, включващо наци-онални, поднационални участници и таки-ва от ЕС, включително социални партньори и неправителствени организации, осигуря-ващи собствено участие и прозрачност.

През 1988 г. бяха договорени пет приоритет-ни цели:

> Цел 1: насърчаване на развитието и струк-турното приспособяване на регионите, чи-ето развитие изостава.

> Цел 2: преобразуване на региони, засегна-ти от промишления упадък.

> Цел 3: борба с дългосрочната безработица.

> Цел 4: подпомагане на професионалното интегриране на младите хора.

> Цел 5: а) ускоряване на приспособяването на селскостопанските структури; и б) подпо-магане на развитието на селските региони.

Обхващайки 25 %, или около 86,2 млн. жите-ли, финансирането, осигурено от ЕФРР ,ЕСФ и ФЕОГА по цел 1 възлезе общо на 43,8 млрд. екю (64 % от общата сума). Главните страни бенефициери бяха Испания с 10,2 млрд. екю, като 57,7 % от населението й живееха в ре-гиони, попадащи под цел 1, следвана от Ита-лия (8,5 млрд. екю, 36,4 % от населението), Португалия (8,45 млрд. екю; 100 %), Гърция (7,5 млрд. екю;100 %) и Ирландия (4,46 млрд. екю; 100 %). По-малки суми бяха отпуснати на Германия за нейните източни провинции,

Гърция Ирландия Нидерландия

Подобряване на транспортните връзки

Строителство на нов трансграничен път

между Гърция и България, Драма, Гърция.

Ремонт на железопътни линии, Ирландия

Ремонт на релсите за разширяване

на пътническата железопътна мрежа

на Дъблин, Ирландия.

Подобряване на опазването на водата


попадащи под цел 1 към 1990 г., Франция за Корсика и френските отвъдморски департа-менти и на Обединеното кралство за Север-на Ирландия. 35,2 % от инвестициите по цел 1 бяха изразходвани за инфраструктура, а именно в областта на транспорта и околната среда, 33,6 % – за производствени инвести-ции като пряка и непряка помощ на предпри-ятия, и 29,6 % – за човешки ресурси.

16,6 %, или около 57,3 млн. жители, живееха в региони, попадащи под цел 2, и те се възполз-ваха от 6,1 млрд. екю (9 % от общата сума), осигурени от ЕФРР и ЕСФ. Основните страни бенефициери бяха Обединеното кралство (2 млрд. екю; 35,5 % от населението), следвано от Испания (1,5 млрд. екю; 22,2 %) и Франция (1,2 млрд. екю; 18,3 %). Освен Гърция, Ирлан-дия и Португалия всички други държави-членки се възползваха в по-малка степен от субсидиите по цел 2. От общите инвестиции 55,1 % бяха изразходвани за производстве-ната среда, подпомагайки в частност малки и средни предприятия, 23,9 % – за физическо обновяване и околна среда, често на бивши площадки на промишлени предприятия, и 20,9 % – за човешки ресурси.

Фокусирайки се върху целеви групи за актив-на политика на пазара на труда, програмите по цели 3 и 4 нямаха географска съсредо-точеност и вместо това бяха договорени на национално равнище. Общите субсидии за двете цели бяха около 6,67 млрд. екю (10 % от общата сума) и се предоставяха само по линия на ЕСФ. Главните страни бенефициери бяха Обединеното кралство (1,5 млрд. екю), следвано от Франция (1,44 млрд. екю) и Гер-мания (1,05 млрд. екю). Всички други страни получиха по-малки суми с изключение на Гърция, Ирландия и Португалия, за които субсидиите бяха обединени по цел 1.

Обединено кралство Португалия Испания

Борба с безработицата Инвестиции в магистрали, Португалия

Новата магистрала, свързваща Порто Валенса

до Миньо на границата с Галиция, Португалия.

Строителство на мостове, Испания

Мост над река Бидасоа, Навара, Испания.

„Единният европейски акт подобрява значително институционната система и поставя нови цели пред Общността и по-специално завършването на вътрешния пазар до 1992 г. и засилването на икономическото и социалното сближаване. Реализирането на тези две цели ще отговори също на надеждите и нуждите на страните, които са се присъединили току-що и които основателно очакват тяхното участие в Общността да подпомогне развитието им и да съдейства за повишаване на жизненото равнище чрез съчетаване на техните собствени усилия с помощта на техните партньори.”

Комисия на Европейските общности: Да се направи Единният акт успешен: нова граница за Европа, COM(87) 100 окончателен, 15 февруари 1987 г.

1989

-93


И накрая, цел 5 възлезе на 6,3 млрд. екю (9,2 % от общата сума), като Франция (2,3 млрд. екю), Германия (1,4 млрд. екю) и Италия (0,96 млрд. екю) бяха главните страни бенефициери. Макар и подпомагането по цел 5а да нямаше обща географска съсредоточеност, тези по цел 5б бяха съсредоточени върху селските райони, представляващи население от 17,6 млн. души, или 5 % от общото население. До-като разходите по цел 5а се отнасяха до про-изводствени инвестиции, финансирането по цел 5б се предоставяше за нови икономи-чески дейности в селските региони (47,2 %), инфраструктура и човешки ресурси (20 % за всяко от тях) и околна среда (12,1 %).

Освен националните и регионалните про-грами, осъществени по целите, от Комиси-ята бяха предложени общо 16 инициативи на Общността с разпределени 5,3 млрд. екю (7,8 % от общата сума) за решаване на кон-кретни проблеми на дадени региони или сектори. Със субсидия от около 1,1 млрд. екю инициативата Interreg подпомагаше тран-сграничното сътрудничество между съседни региони, докато Euroform, Now и Horizon (764 млн. екю) финансираха проекти в областта на професионалната квалификация и създава-нето на работни места. Leader (455 милиона екю) финансираше проекти за местно и реги-онално развитие, а други инициативи, насо-чени към обновяване на промишлени зони (Resider, Rechar, Retex, Renaval, Konver; общо 1,1 млрд. екю) – най-отдалечените региони (Regis; 181 млн. екю) или такива въпроси като опазване на околната среда, енергетика, ин-формационни технологии и изследвания (Envireg, Regen, Prisma, Telematique, Stride; общо: 1,6 млрд. екю). По техническата помощ Комисията също започна пилотни проекти, мрежи и проучвания, както и различни ин-

струменти за подпомагане на малки и сред-ни предприятия, като „центровете за бизнес иновации”.

А Д М И Н И С Т Р И Р А Н Е И У П Р А В Л Е Н И Е

Администрирането на структурните фондове между 1989 и 1993 г. се ръководеше от набор от пет регламента на съвета, осигуряващи тяхната ефективност и координация, тяхното прилагане и общи положения, както и при-лагането на всеки от трите фонда. Докато ре-гламентът за координацията⁵ беше приет на 24 юни 1988 г., решенията на съвета за остана-лите четири бяха взети на 19 декември 1988 г. Всички те влязоха в сила на 1 януари 1989 г.

Регламентът за координацията определи целите и принципите, посочени по-горе, за-дачите на фондовете, различните форми на подпомагане, като най-важни от тях бяха „опе-ративните програми”, задълженията на дър-жавите-членки да приемат за всяка от целите „планове за регионално развитие” (за цели 1, 2 и 5б) или „национални планове” (за цели 3 и 4). Впоследствие Комисията прие Рамки за подкрепа на Общността (РПО). Освен това регламентът за координацията предвиждаше размери на съфинансиране до 75 % от субси-диите по цел 1 и 50 % за другите цели.

Регламентът за прилагането⁶ определяше съ-държанието на плановете и рамките за под-помагане от страна на Общността, главните проекти, за които се изисква решение на Ко-мисията, и излагаше системата от задълже-ния, плащания за субсидиите и финансовия контрол. Общи правила предвиждаха мерки за наблюдение, оценка, отчитане и публич-ност, придружаващи субсидиите.

Испания и Португалия Люксембург Ирландия

Проект по програма Interreg

Мост над река Гуадиана, свързващ Испания

и Португалия.

Подобряване на пътните знаци на границата

Премахване на объркването за камионите,

прекосяващи границите на Белгия,

Франция и Люксембург, Interreg.

Подмладяване на града

Обновяване на района Темпъл бар в Дъблин,

Ирландия.


Трите регламента за прилагането⁷ на ЕФРР, ЕСФ и секция „Ориентиране” на ФЕОГА включ-ваха повече информация за съдържанието на плановете и програмите, правото за учас-тие и техническата помощ.

Това беше голяма промяна в сравнение с годишния подбор на проекти от държави-те-членки и приемането им от Европейската комисия към по-стратегическо и многого-дишно програмиране, основано на широко партньорство между регионите, държавите-членки и Европейската комисия. Взимането на решения по плановете (анализ), рамките за подпомагане от страна на Общността (ко-ординиране на субсидиите) и оперативните програми (изпълнението) бяха ново предиз-викателство за заинтересуваните участници. На всяко равнище за пръв път трябваше да се

създадат процедури за управление, наблю-дение и контрол на средствата. Освен това на всички етапи на процеса беше необходимо комуникиране между политики и инструмен-ти с различни традиции. Не е изненадващо, че първото поколение оперативни програми беше прието едва през 1990 г., в резултат на което беше забавено изпълнението им.

Обаче новата категория участници на рав-нище ЕС и на национално и регионално равнище и партньори извън публичната ад-министрация започна да се учи, да изгражда капацитет и да търси нови начини и парт-ньорства за регионално и местно развитие.

Важни факти и цифри> Общ бюджет на структурните фондове: 69 млрд. екю,

представляващи 25 % от бюджета на ЕС и 0,3 % от общия БВП на ЕС:

> от които за региони по цел 1: 64 %; > население в регионите по цел 1: 86,2 млн.

(25 % от цялото население⁸).> Основни страни бенефициери: Испания (14,2 млрд.

екю), Италия (11,4 млрд. екю), Португалия (9,2 млрд. екю), Гърция (8,2 млрд. екю).

Резултати> Регионите по цел 1 намалиха разликата в БВП на глава от

населението в сравнение със средния за ЕС с 3 процентни пункта.

> Създадени бяха 600 000 работни места чрез структурни-те фондове в Гърция, Ирландия, Португалия и Испания, а средният БВП на глава от населението се увеличи от 68,3 на 74,5 % от средния за Общността.

> 917 000 души бяха обучени чрез ЕСФ.> 470 000 малки и средни предприятия получиха помощ в

регионите по цел 2.

За повече подробности вижте страниците „оценка” на адрес: http://ec.europa.eu/regional_policy

Португалия Италия Франция

Опазване на околната среда

Средства на Енвирег, използвани

за стабилизиране на общинско депо

за отпадъци, Алканена, Лишбоа е Вале до Техо,

Португалия.

Създаване на работни места

Реконструкция на квалификационна

и индустриална база за младежи,

Каляри, Сардегена, Италия.

Инвестиции в МСП

Подпомагане на бананова плантация

в Ла Реюнион, Франция.

1994

-99


Консолидиране и удвояване на усилията

1 9 9 4 – 1 9 9 9 г .


В т. нар. пакет Делор ІІ¹⁰, внесен четири дни след подписването на Договора от Маастрихт, Евро-пейската комисия предложи програма и бюджет за „придвижване към икономически и валутен съюз, който ще даде възможност на Общност-та да се възползва напълно от организирано икономическо пространство и единна валута”. Предложението включваше подробности за но-вия Кохезионен фонд, увеличение на бюджета на структурните фондове и опростяване на пра-вилата за прилагане. Компромисът, договорен на Европейския съвет в Единбург на 11 и 12 септем-ври 1992 г., най-накрая определи средствата за периода 1994–1999 г. Около 153 млрд. екю бяха отпуснати за структурните фондове и 15 млрд. екю за Кохезионния фонд, 68 % от които бяха за-делени за най-бедните региони и държави.

През април 1993 г. Комисията предложи регла-ментите за структурните фондове, които бяха приети от съвета през юли 1993 г.¹¹. На основата на принципа на партньорството процесът на преговори по регламентите беше придружен от бележки от Европейския парламент, иконо-мически и социални партньори и сдружения, представляващи регионални интереси. Регла-ментът за Кохезионния фонд¹² беше приет през май 1994 г., като включваше финансиране в размер на 15,15 млрд. екю. Той се отнасяше за страни с брутен вътрешен продукт, по малък от 90 % от средния за Общността, при условие че те имат програма, водеща до икономиче-ско сближаване, и изпълняват критериите за икономически и валутен съюз, определени в Договора за ЕО. Фондът можеше да финанси-ра до 85 % от разходите, свързани с проекти по инфраструктурата в транспорта и околната

1992 г. 1992 г. Австрия

Договорът за Европейския съюз e подписан Европейският съвет в Единбург

На заседанието на Европейския съвет

в Единбург на 11 и 12 декември 1992 г.

бе постигната договореност за финансовите

перспективи за 1994–1999 г.

Да станем зелени, Австрия

Европейски център за възобновяема енергия

в Гюсинг, Австрия.

Договорени в Маастрихт на 7 февруари 1992 г., Договорът за Европейския съюз и ревизираният Договор за създаване на Европейските

общности (ДЕО) влязоха в сила на 1 ноември 1993 г. По отношение на политиката на сближаване и регионалната политика ДЕО създаде

нов инструмент – Кохезионния фонд, и нова институция – Комитета на регионите, както и въведе принципа на субсидиарността. През

декември 1992 г. Европейският съвет взе решение за новата финансова перспектива за периода 1994–1999 г., като за структурните

фондове и Кохезионния фонд бяха отделени 168 млрд. екю⁹. Това представляваше удвояване на ежегодните средства и се равняваше

на една трета от бюджета на ЕС. Новите правила за политиката на сближаване бяха приети от съвета на 20 юли 1993 г., които

сега включваха Финансовия инструмент за насочване на риболова и Кохезионния фонд. Новите правила потвърждаваха основните

принципи на политиката – концентрация, програмиране, допълнителност и партньорство, – като запазиха непроменени в общи

линии петте съществуващи цели. Някои разпоредби бяха затвърдени, например участието на другите институции на ЕС, в частност

на Европейския парламент, и правилата за партньорство, оценка и публичност. При присъединяването на Австрия, Финландия и

Швеция на 1 януари 1995 г. изменящ регламент определи шеста цел, благоприятстваща крайно рядко населените региони на Финландия

и Швеция и финансови субсидии за трите нови държави-членки.


среда на стойност над 10 милиона екю. Той се управляваше на основата на решения, взети от Комисията по отделни проекти. През периода 1994–1999 г. от фонда се възползваха най-мно-го Гърция, Ирландия, Португалия и Испания.


Реформата от 1993 г. остави почти непроме-нени целите за периода 1994–1999 г.:

> Цел 1: подпомагане на развитието и струк-турното приспособяване на регионите, чи-ето развитие изостава.

> Цел 2: преобразуване на региони или час-ти от региони, засегнати сериозно от про-мишлен упадък.

> Цел 3: борба с дългосрочната безработица и подпомагане на интегрирането в работна среда на младежи и лица, изложени на из-ключване от пазара на труда, насърчаване на равините възможности за работа за мъ-жете и жените.

> Цел 4: подпомагане на адаптирането на работниците към промишлените промени и към промените в производствените сис-теми.

> Цел 5: подпомагане на развитието на сел-ските региони чрез: a) ускоряване на адап-тирането на селскостопанските структури в рамката на реформата на Общата селско-стопанска политика и подпомагане на мо-дернизацията и структурното приспособя-ване на рибарския сектор; б) подпомагане на развитието и структурното приспособя-ване на селските райони, и

> Цел 6: развитие и структурно приспособя-ване на региони с извънредно ниска гъсто-та на населението (към 1 януари 1995 г.).

1995–1999 г. Швеция Финландия

Моника Вулф-Матис

Моника Вулф-Матис, член на Европейската

комисия в периода 1995–1999 г., отговаряща

за регионалната политика и отношенията

с Комитета на регионите и Кохезионния фонд.

Инвестиции в нови технологии в Швеция

Компютри за вредна околна среда

от Мрежата на арктическите изобретатели

в Лулео, Швеция.

Инвестиции в граничните региони

„Качеството на изпълнението се определя все повече от качеството на партньорството. Успехът на политиката на сближаване на място зависи от работното партньорство, което събира заедно всички участващи в икономическото развитие в даден регион. Те включват представители на министерствата и избраните местни представители и представители на света на бизнеса, профсъюзите, жените, благотворителните и доброволните организации, екологичните сдружения, макар че знам, че някои представители на правителствата може да се намръщят на всичко това.”

Моника Вулф-Матис на първия форум по сближаването, 27 април 1997 г., Брюксел

1994

-99


Обхващайки 24,6 %, или около 97,7 милиона жители, финансирането, предоставяно от ЕФРР, ЕСФ и ФЕОГА по цел 1, се равняваше на 94 млрд. екю и 14,45 млрд. екю за Кохезион-ния фонд (68 % от общите налични средства¹³). 41 % от инвестициите по цел 1 бяха изразход-вани за подпомагане на предприятия, 29,8 % – за инфраструктура, около половината от които бяха изразходвани за транспорт, една четвърт за околна среда и 24,5 % за човешки ресурси.

60,6 млн. души (16,3 % от общия брой) в регио-ните по цел 2 се възползваха от финансов па-кет в размер на 9,4 млрд. екю (10,6 % от общата сума), осигурени от ЕФРР и ЕСФ, 55,1 % от които бяха изразходвани в частност за подпомагане на малки и средни предприятия. Други 23,9 % бяха изразходвани за физическо обновяване и окол-на среда, често свързана с бивши промишлени зони, а човешките ресурси получиха 20,9 %.

Общите отпуснати средства по цели 3 и 4 бяха около 15,2 млрд. екю (9,1 % от общата сума). Това финансиране идваше от ЕСФ за действия на пазара на труда и социално включване.

Отпуснатите средства по цел 5 възлиза-ха на 13 млрд. екю (7,8 % от общата сума) и бяха предоставени за нови икономически дейности в рибарството и селските райони (47,2 %), инфраструктурата и човешките ре-сурси (20 % за всяко от тях) и околната среда (12,1 %). 32,7 млн. души живееха в селски ра-йони, подпомагани по цел 5б, представлява-щи 8,8 % от населението на ЕС.

Швеция и Финландия получиха 697 милиона екю (0,4 % от общата сума) по цел 6.

Бяха отпуснати 14 млрд. екю (8 % от общата сума) за 13 инициативи на Общността за съ-финансиране на трансгранични, транснацио-нални и иновационни проекти.


В периода 1994–1999 г. в поредица от седем регламента на съвета бяха установени пра-вилата за управление на структурните фон-дове и Кохезионния фонд, които регулират тяхната ефективност и координация, прила-гането и общите им разпоредби и за прилага-нето на всеки от четирите структурни фонда. Отделен регламент беше приет за Кохези-онния фонд. Регламентът за координацията не направи никакви промени в предишната тристепенна система, въведена през 1989 г., включваща националните планове, рамките за подпомагане от страна на Общността и оперативните програми. Той обаче изисква-ше националните планове да бъдат по-под-робни, особено по въпросите на околната среда. Регламентът въведе и новия елемент на Единен програмен документ, което озна-чаваше, че държавите-членки и регионите можеха да представят планове и оператив-ни програми в един документ, последван от едно решение на Комисията.

През този период имаше редица важни съби-тия в политиката. През ноември 1996 г. беше публикуван първият Доклад за икономическо и социално сближаване, който представяше икономическите и социалните различия в Съюза на регионално равнище и оценяваше въздействието на националните политики и политиката на Общността върху тяхното раз-витие. Той беше представен през април 1997 г. на първия форум по сближаването – събитие, което оттогава придружава приемането на всеки последващ доклад и се е превърнало във форум за обмяна на мнения по политика-та на сближаване между държавите-членки, регионите и заинтересуваните участници.

Германия Северна Ирландия, Об. Кралство Испания

Обновяване на инфраструктурата

Ремонт на моста Кронпринцен,

Берлин, Германия.

По-добри транспортни връзки за бизнеса

Ново пристанище в Лондодери,

финансирано от ЕФРР.

Подобряване на европейската инфраструктура


През май 1999 г. беше приета Европейска-та перспектива за развитие на територията (ЕПРТ) като юридически незадължителен документ, осигуряващ политическа рамка за секторно ориентирани политики на местно, регионално и европейско равнище, които имат отражение върху територията.

И накрая, подписването на Договора от Ам-стердам през октомври 1997 г. закрепи прин-ципа на Европейската стратегия по заетостта, която установява по-тясна координация на националните политики в областта на зае-тостта.

Важни факти и цифри> Общ бюджет на структурните фондове и Кохезионния

фонд: 168 млрд. екю, представляващи около една трета от бюджета на ЕС и 0,4 % от общия БВП на ЕС:

> от които за региони по цел 1: 68 %; > население на регионите по цел 1: 91,7 млн. души

(24,6 % от общия брой).> Основни страни бенефициери: Испания (42,4 млрд. екю), Гер-

мания (21,8 млрд. екю), Италия (21,7 млрд. екю), Португалия (18,2 млрд. екю), Гърция (17,7 млрд. екю) и Франция (14,9 млрд. екю).

Резултати> Ефектът от действието на структурните фондове в периода

1994–1999 г. върху БВП в реално изражение се оценява на до-пълнителни 4,7 % в Португалия, 3,9 % в източногерманските провинции, 2,8 % в Ирландия, 2,2 % в Гърция, 1,4 % в Испания и 1,3 % в Северна Ирландия.

> В регионите по цел 1 бяха създадени 700 000 пълноценни работни места, което добави почти 4 % към заетостта в Пор-тугалия, 2,5 % в Гърция и между 1 и 2 % в новите германски провинции, Южна Италия и Испания.

> Пряка инвестиционна помощ получиха 800 000 малки и сред-ни предприятия, включително 500 000 в региони по цел 1.

> Бяха изградени или ремонтирани 4104 км магистрали, както и около 31 844 км други пътища. Инвестициите в железопът-ната инфраструктура доведоха до намаляване на времето за пътуване по основни маршрути като Атина–Солун–Идомени (съкращаване на времето за пътуване с 1 ч и 30 мин), Лиса-бон–Фаро (1 ч и 35 мин), Лисабон–Виа Формосо (1 ч и 20 мин), Ларн–Дъблин (20 мин) и Белфаст–Дери (25 мин).

> В регионите по цел 2 бяха създадени 567 000 чисти предпо-лагаеми работни места, равнището на безработица спадна от 11,3 на 8,7 % и бяха инвестирани общо 3,2 млрд. екю за из-граждане на 115,1 милиона кв. м нови площи и помещения.

За повече подробности вижте страниците за оценка на адрес: http://ec.europa.eu/regional_policy

Германия Португалия Франция

Реставрация на бани в Дрезден, Германия Опазване на околната среда

Почистване на Риа Формоса в Алгарве,

Португалия.

Научни и приложни изследвания

Научни и приложни изследвания

в градинарството в Долна Нормандия,

Франция, подпомогнати от ЕФРР.

„Кохезионният фонд добавя ново измерение на Общността. Чрез начина, по който работи, фондът позволява на държавите-членки да изпълняват критериите за сближаване, за да се придвижат към третата фаза на икономическия и валутен съюз.”

Жак Делор в Европейския парламент, 11 февруари 1992 г.

2000

-06


Да се направи разширяването успешно

2 0 0 0 – 2 0 0 6 г .


През юли 1997 г. Европейската комисия представи „Дневен ред 2000”¹⁵ – документ, описващ общите перспективи за развитието на Европейския съюз и неговите политики, хоризонталните проблеми, възникващи от разширяването, и формата на бъдещата фи-нансова рамка за периода 2000–2006 г. През март 1998 г. в резултат на това беше предло-жен законодателен пакет, който включваше реформа на Общата селскостопанска поли-тика, реформа на политиката на сближава-не, предприсъединителните инструменти и

новата финансова рамка. На заседанието си в Берлин на 24 март 1999 г. Европейският съ-вет постигна съгласие по предложенията на Комисията, позволявайки по този начин осъ-ществяването на последвалите законодател-ни и бюджетни мерки.

През юни 1998 г. Комисията предложи регла-ментите за структурните фондове и Кохезион-ния фонд, както и за предприсъединителните инструменти, които бяха приети от съвета – и частично от Европейския парламент – в периода май-юли 1999 г. На основата на раз-поредбите на ревизирания договор Европей-ският парламент беше включен за първи път

1999 г. Latvia Естония

Европейският съвет в Берлин

На 24 и 25 март 1999 г. Европейският съвет

прие в Берлин Програма 2000 и бюджета

на ЕС за периода 2000–2006 г.

Инвестиране в инфраструктурата

Замяна на главната водна помпена

станция на Рига, съфинансирана от

предприсъединителния инструмент, Латвия.

Подобряване на образователната система

Нова детска градина в Естония, финансирана

от предприсъединителния инструмент

САПАРД.

Движение към опростяване на разработката и процедурите на политиката на сближаване успоредно с подготовката за

разширяването – това бяха двете главни теми за периода 2000–2006 г. Програма 2000 се подготвяше от втората половина на 90-те

години на ХХ век и тя проправи пътя за най-голямото досега разширяване на ЕС с 10 нови държави-членки, които се присъединиха през

май 2004 г. Това историческо разширяване доведе до увеличение на населението на ЕС с 20 %, но до нарастване на БВП на Съюза само

с 5 %. Разширяването доведе и до по-големи неравенства в доходите и заетостта, тъй като средният БВП на глава от населението

в тези нови държави-членки беше под половината от средния за ЕС и само 56 % от тяхното население бяха активно заети в сравнение

с 64 % за ЕС-15. Територията на новите държави-членки почти напълно попадна под цел 1, като получи право на най-високото възможно

равнище на помощ от структурните фондове и Кохезионния фонд. Работата обаче започна преди разширяването, включително

предоставянето на предприсъединителни инструменти за подпомагане на тогавашните държави-кандидатки да се подготвят

за политиката на сближаване. След решението, взето от Европейския съвет в Берлин през март 1999 г., бюджетът за политиката

на сближаване за 2000–2006 г. възлезе на 213 млрд. евро¹⁴ за петнайсетте държави-членки. Допълнително бяха отпуснати 22 млрд.

евро за предоставяне на новите държави-членки за периода 2004–2006 г. През март 2000 г. от Европейския съвет в Лисабон беше приета

Лисабонската стратегия, която постави акцент върху растежа, заетостта и иновациите и все повече се превръщаше в лайтмотив

на много политики на ЕС, като даде тласък за промяна на парадигмата на политиката на сближаване.


в приемането на регламентите за ЕФРР и ЕСФ чрез процедурата за съвместно взимане на решения. Основната промяна беше под фор-мата на нов „общ” регламент¹⁶, приет от съве-та. Той замени регламента за координацията и части от регламента по прилагането. Освен това бяха приети пет нови регламента за ЕФРР, ЕСФ, Европейския фонд за ориентиране и га-рантиране на земеделието (ФЕОГА), Финансо-вия инструмент за насочване на рибарството (ФИНР) и Кохезионния фонд. В периода март 2000 г. – март 2001 г. Комисията взе решения за пет нови регламента относно прилагането, които определяха подробни правила за из-ползването на еврото, информацията и пуб-личността, признаването на разходи, систе-мите за управление и контрол и финансовите корекции. И най-накрая, през юни 1999 г. бяха приети регламенти на съвета за Инструмента за структурни политики за предприсъединя-ване (ИСПА) и Специалната предприсъедини-телна програма за развитие на земеделието и селските региони (САПАРД).


Сливайки предишните цели 2 и 5, както и 3 и 4, реформата от 1999 г. намали броя на цели-те на структурните фондове от шест на три и броя на инициативите на Общността от 13 на 4. Трите оставащи цели бяха:

> Цел 1: подпомагане на развитието и струк-турното приспособяване на регионите, чи-ето развитие изостава.

> Цел 2: подпомагане на икономическото и социалното сближаване на области, изпра-вени пред структурни затруднения от този момент нататък, и

1999–2004 г. Полша Кипър

Мишел Барние

Комисар за регионалната политика в периода

септември 1999 г. – април 2004 г.

Подобряване на пътищата

Ремонт на пътя между Сохачев и Гройец

за обходния трафик на юг от Варшава, Полша.

Обновяване на село

„Докато Европейският съюз има стремежи, той трябва да има политика на сближаване, която да му помогне да ги осъществява. Един такъв стремеж е за общ напредък на отново обединена Европа. Новият хоризонт е да се дадат на разширена Европа средствата за постигане на динамичен растеж и висока заетост на устойчива основа. А пътят за постигане на това вече е начертан: ние трябва да преследваме целите, изложени единодушно в програмите от Лисабон и Гьотеборг. В края на краищата именно нашите региони, области и градове правят инвестициите, изпълняват националните политики и политиките на Общността и прилагат правото на ЕС. Не трябва да ги оставяме по страничните линии като зрители, а да ги направим наши партньори, когато се изправяме пред предизвикателството за устойчив растеж.”

Мишел Барние в Европейския парламент, 18 февруари 2004 г.

2000

-06


> Цел 3: подпомагане на приспособяването и модернизирането на политики и системите на образование, професионална квалифи-кация и заетост.

Обхващайки 37 %, или около 169,4 млн. жи-тели на ЕС-25, финансирането, осигурено от ЕФРР, ЕСФ, ФЕОГА и ФИНР по цел 1, възлиза-ше на 149,2 млрд. евро. Други 25,4 млрд. евро бяха предоставени по Кохезионния фонд (възлизащи на 71,6 % от структурните фондо-ве и Кохезионния фонд). 41 % от инвестиции-те по цел 1 бяха изразходвани за инфраструк-тура, от които малко по-малко от половината бяха отпуснати за транспорт и около една трета за околна среда. 33,8 % бяха отпусна-ти за създаване на производствена среда за предприятия и 24,5 % – за човешки ресурси.

15,2 %, или около 69,8 млн. жители, живееха в области по цел 2 и се възползваха от финан-сов пакет в размер на 22,5 млрд.евро (9,6 % от общата сума), осигурени от ЕФРР и ЕСФ. От общите инвестиции 55,1 % бяха изразход-вани за производствена среда, подпомагай-ки в частност малки и средни предприятия, 23,9 % – за физическо обновяване и околна среда, често за бивши промишлени площад-ки, и 20,9 % – за човешки ресурси.

Поставяйки акцент върху целеви групи за активни политики на пазара на труда, про-грамите по цели 3 и 4 нямаха географска кон-центрация и бяха договорени вместо това на национално равнище. Общо отпуснатите средства за двете цели бяха около 24,1 млрд. евро (10,3 % от общата сума) и бяха осигуре-ни само от ЕСФ.

11,5 млрд. евро бяха определени за четири инициативи на Общността – Interreg III, Urban II, Equal, Leader+ – и иновационни действия през периода 2000–2006 г.


През периода 2000–2006 г. сътрудничеството между Комисията и държавите-членки беше засилено по разпоредбите за финансовия контрол и дисциплината. Бяха изяснени за-дълженията на националните управителни и разплащателни органи и управлението на програмите беше опростено и ускорено с из-ползването на финансова дисциплина и пра-вилото n+2. Според това правило непред-ставянето на доказателство за плащане в срок от две години означава, че отпуснатите средства се губят. Освен това чрез система от предварителни, средносрочни и последващи оценки беше наложено по-непосредствено участие на държавите-членки в наблюдение-то и оценката на програмите.

От гледна точка на разработването на поли-тиката вторият и третият доклад за иконо-мическото и социалното сближаване озна-менуваха активен период на размишления и дискусии в периода май 2001 г. – февруари 2004 г. за въздействието на политиката на сближаване и бъдещата й форма. Това уле-сни приемането по новите предложения на Комисията за регламентите за 2007–2013 г.

От октомври 2003 г. насам „ОТВОРЕНИТЕ ДНИ – Европейска седмица на регионите и градовете” станаха ежегоден повод за срещи на хората, определящи политиката, и експерти от цяла Ев-ропа и извън нея. Организирани съвместно от Европейската комисия и Комитета на региони-те, заедно с региони и градове от цяла Европа, Европейския парламент и частни, финансови и граждански организации, ОТВОРЕНИТЕ ДНИ представляват платформа за обмяна на опит и идеи за регионалното развитие.

2004 г. Испания Белгия

Разширяване на ЕС до 25 страни

1 май 2004 г. – отбелязване на разширяването

на ЕС до 25 държави-членки.

Възстановяване на промишлени плошадки за отпадъци Създаване на работни места

Работни места, приспособени за имигранти

в Антверпен, Белгия.


През ноември 2002 г. беше създаден нов финансов инструмент извън политиката на сближаване – Фондът за солидарност на Ев-ропейския съюз – за осигуряване на спешна помощ на региони, засегнати от големи бед-ствия.

Важни факти и цифри > Обща сума на наличните структурни фондове и Кохези-

онния фонд: 213 млрд. евро за ЕС-15 в периода 2000–2006 г. и 21,7 млрд. евро за 10-те нови държави-членки в периода 2004–2006 г., представляващи около една трета от бюджета на ЕС и 0,4 % от общия БВП на ЕС.

> от които за региони по цел 1: 71,6 %; > население на регионите по цел 1: 169,4 млн. души

(37 % от общия брой).> Основни страни бенефициери: Испания (56,3 млрд. евро),

Германия (29,8 млрд. евро), Италия (29,6 млрд. евро), Гърция (24,9 млрд. евро), Португалия (22,8 млрд. евро), Обединеното кралство (16,6 млрд. евро) и Франция (15,7 млрд. евро).

Резултати> В периода 2000–2006 г. се оценява, че разходите по цел 1 са

създали чисто около 570 000 работни места, около 160 000 от които са били в нови държави-членки.

> В Испания структурните фондове са инвестирали около 4 млрд. евро за изследвания, технологично развитие, иновации и информационни технологии за над 13 000 изследователски

проекта с участието на почти 100 000 изследователи и са пре-доставили съфинансиране за мнозинството от днешните 64 технологични парка в Испания.

> В Гърция продължаващите инвестиции в атинското метро намалиха задръстванията на трафика и замърсяването. Бяха финансирани осем нови станции, включително четири тран-зитни станции заедно със 17 влака. До средата на 2005 г. те бяха използвани от 17 200 пътници във върховите часове в сравнение с предвидените 15 000. В Испания инвестициите в пътната система икономисват приблизително 1,2 млн. часа време за пътуване годишно.

> За регионите по цел 2 проучванията на равнище фирми по-казват, че до края на периода 2000–2006 г. са създадени общо 730 000 работни места.

> В Каталуния програмата по цел 2 включваше над 6000 (около 21 %) от изследователите в региона и възлизаше на 1,4 млрд. евро (37 %) инвестиции в частния сектор в информационното общество.

> В Обединеното кралство подпомагане получиха над 250 000 малки и средни предприятия в региони по цели 1 и 2. Около 16 000 получиха пряко финансово подпомагане.


Чешка република Австрия Словакия

Обучение на бежанци Обновяване на градски части

Средства за градски части се използват за

обновяване на центъра на Виена.

Инвестиране във възобновяема енергия

Вятърно стопанство в Церова, Словакия.

2007

-13


Фокус върху растежа и работните места2 0 0 7 – 2 0 1 3 г .


През февруари 2004 г. Европейската комисия публикува документ¹⁸ за бъдещето на разши-рения Съюз, включително бюджетно предло-жение за годините 2007–2013. От общия бю-джет в размер на 1,025 млрд. евро¹⁹ 336 млрд. евро бяха определени за структурните фон-дове и Кохезионния фонд, като други 70 млрд. евро бяха отпуснати за развитие на селските региони под различно от сближаването наз-вание. След трудни преговори на 11 и 12 де-кември в Брюксел Европейският съюз прие бюджет, който през април 2006 г. беше пре-върнат в Междуинституционално споразуме-ние между съвета, парламента и Комисията за 864 млрд. евро, 308 млрд. евро от които бяха отделени за политиката на сближаване. Същевременно за 2008–2009 г. беше насроче-но преразглеждане на бюджета. След 2001 г. Комисията посредничеше по време на ожи-

вен период на размишления за бъдещето на политиката на сближаване. През юни 2003 г. Комисията внесе законодателен пакет от пет регламента²⁰, включително един с общи раз-поредби, три за ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд и накрая един за „Европейското групиране за териториално сътрудничество”. Съветът и парламентът ги приеха през юли 2006 г., след като постигнаха съгласие за бюджета. През де-кември 2006 г. тези регламенти бяха допълне-ни с един регламент за изпълнението²¹, който замени съществуващите пет с разпоредби за информацията и публичността, системите за управление и контрол, нередностите, финан-совите корекции и правото на ползване.


Макар и да сливаше предишните цели 2 и 3, реформата от 2006 г. преобразува иници-

2005 г. Германия 2007 г.

Европейският съвет в Брюксел

На 15 и 16 декември 2005 г. на заседанието

на Европейския съвет в Брюксел

бе постигнато споразумение по бюджета на

ЕС за периода 2007–2013 г.

Подпомагане на изследванията в слънчевите технологии

Европейският фонд за регионално развитие

подпомага изследванията в слънчевите

технологии в Берлин, Германия.

Разширяване до 27 държави-членки

1 януари 2007 г.: членовете се увеличават

до 27 с приемането на България и Румъния.

Най-голямото съсредоточаване на ресурси досега върху най-бедните държави-членки и региони, включването на всички региони и

промяната на приоритетите, предназначени да дадат тласък на растежа, работните места и иновациите – това са накратко

главните промени в политиката на сближаване на ЕС през текущия период. В ЕС с 27 държави-членки един от всеки трима граждани

- общо 170 млн. души – сега живее в най-бедните региони, които получават помощ по целта „сближаване”. С последните разширения

икономическите и социалните различия се задълбочиха значително. От гледна точка на доходи на глава от населението сега

Люксембург е 17 пъти по-богат от Румъния. На регионално равнище разликата е дори по-голяма: най-богатият регион е вътрешен

Лондон с 290 % от дохода на глава от населението на ЕС-27, докато най-бедният регион е североизточният в Румъния с 23 % от

средния за ЕС. През декември 2005 г. Европейският съвет постигна споразумение по бюджета за периода 2007–2013 г. и определи

347 млрд¹⁷. евро за структурните фондове и Кохезионния фонд, 81,5 % от които се планира да бъдат изразходвани в регионите за

„сближаване”. На основата на опростени процедури преди края на 2007 г. бяха договорени почти 436 програми, покриващи всички региони

в ЕС и държавите-членки. Радикалната промяна в техните приоритети означава, че една четвърт от средствата сега е определена

за изследвания и иновации и около 30 % – за екологична инфраструктура и мерки за борба с промените в климата.


ативата Interreg в рамките на три цели, като включи други инициативи на Общността в основните програми. Приоритетните цели бяха определени, както следва:

> „Сближаване”: насочена към ускоряване на сближаването на най-слабо развитите държави-членки и региони с БВП на глава от населението, по-малко от 75 % от сред-ното за Съюза.

> „Регионална конкурентоспособност и заетост”: обхваща всички други региони с цел повишаване на конкурентоспосо-бността и привлекателността на регионите, както и заетостта, и

> „Европейско териториално сътруд-ничество”: основано на инициативата Interreg; помощ се предоставя за трансгра-нично, междунационално и междурегио-нално сътрудничество, както и за мрежи.

Броят на финансовите инструменти за сбли-жаването беше намален от шест на три: два структурни фонда (ЕФРР и ЕСФ) и Кохезионния фонд. Конкретната помощ от бившите ФЕОГА и ФИНР сега се получава по новите Европейски земеделски фонд за развитие на селските ре-гиони и Европейски фонд за рибарство (ЕФР).

Целта „Сближаване” засяга 84 региона в 17 държави-членки, както и население от 170 млн. души и – в процес на постепенно намаляване на помощта – други 16 региона с 16,4 млн. жители и БВП само малко над прага поради статистическия ефект на разширява-нето. Наличните средства по целта „Сближа-ване” са 282,8 млрд. евро, което представлява 81,5 % от общата сума. 199,3 млрд. евро от тях са за сближаващите се региони, 13,9 млрд. евро – за регионите, в които помощта се нама-лява постепенно, и 69,6 млрд. евро – за Кохе-зионния фонд, който е за 15 държави-членки.

Гърция 2007 г. 2007 г.

Подобряване на екологичната инфраструктура

Проектът за река Места, започнат

в сътрудничество с България – построен

е язовирът „Тисаврос” за подобряване

на напояването и производството на

електроенергия.

Подписване на плана на Португалия

Данута Хюбнер подписва в Лисабон на 4 юли

2007 г. плана на Португалия за политиката на

сближаване за 2007–2013 г.

Четвърти форум по сближаването

„Убедена съм, че Европейската политика на сближаване е добре подготвена да посрещне предизвикателствата в бъдеще. Най-важната ценност според мен е системата на управление на много равнища, основана на отчетност и партньорство. Тази система, която, от една страна, насърчава икономическата ефективност и развитие чрез сътрудничество между европейското, националното и регионалното равнище, от друга – закрепва твърдо политиката в териториите на Съюза и сърцата на гражданите.”

Данута Хюбнер на 4-тия форум по сближаването, 27 септември 2007 г., Брюксел

2007

-13


Общо 168 региона в 19 държави-членки имат право на ползване на средства по целта „Реги-онална конкурентоспособност и заетост”, като това представлява общо 314 милиона жители. 13 от тези региони с население от 19 милиона души са така наречените области, в които е въведена временна помощ и които са обект на специални финансови субсидии поради техния предишен статут като региони по цел 1. По тази цел са предвидени 54,9 млрд. евро, което е малко по-малко от 16 % от всички раз-пределени средства. 11,4 млрд. евро са за ре-гионите, в които е въведена временна помощ.

По целта „Европейско териториално сътрудни-чество” населението, което живее в трансгра-нични области, е 181,7 млн. души (37,5 % от общото население на ЕС), като всички региони в ЕС и граждани са включени в най-малко една от съществуващите 13 области на транснацио-нално сътрудничество. 8,7 млрд. евро (2,5 % от общата сума), които са предвидени по тази цел, са разделени, както следва: 6,44 млрд. евро за трансгранично, 1,83 млрд. евро за междунаци-онално и 445 млн. евро за междурегионално сътрудничество и мрежи. Като част от тази цел Комисията предприе инициативата „Региони за икономическа промяна” за насърчаване на мрежи за високи постижения за устойчиво раз-витие на регионите и градовете.


Голямото опростяване за текущия период се отнася до въвеждането на две вместо на три стъпки за програмиране. Въз основа на Насо-ките на общността за сближаване” планиране-то се извършва на национално равнище чрез Националните стратегически референтки рам-ки, като изпълнението е оставено на оператив-

ните програми. Както регламентите, така и на-соките изискват новото поколение програми да „заделят” определен процент от средствата за важни инвестиции, свързани с обновена-та стратегия за растеж и работни места. Това включва изследвания и иновации, инфра-структури с европейско значение, промиш-лена конкурентоспособност, възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност, екоиновации и човешки ресурси. В регионите по „сближаването” тези приоритети трябва да получават 60 % от общото налично финанси-ране и 75 % във всички други региони. В ЕС-27 средният процент на средствата, заделени за важни инвестиции по Лисабонската програма, е 61,2 по целта за сближаване и 76,7 по целта за регионална конкурентоспособност и заетост. Като цяло за такива инвестиции ще бъдат раз-пределени около 200 млрд. евро. В сравнение с предишния период това представлява увели-чение с повече от 50 млрд. евро.

Други разпоредби бяха рационализирани, като правилата за правото на ползване, ко-ето сега се решава на национално равнище вместо на равнище ЕС, и засилено внимание върху принципа на пропорционалност с цел да се намалят бюрокрацията и ограничения-та, налагани върху по-малките програми.

Трите нови инструмента на политиката „Джас-пърс”, „Джереми” и „Джесика” ще подобрят ко-ординацията между Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка и други финансови институции, за да се укрепи из-граждането на капацитет и да се гарантира, че държавите-членки и регионите ще създадат со-лидно и ефективно използване на средствата.

Европейската група за териториално съ-трудничество (ЕГТС) ще даде възможност на регионалните и местните власти в различни държави да създават групировки за сътрудни-

2007 г. Италия Дания

ОТВОРЕНИ ДНИ

Среща на експерти и обмяна на опит и идеи по

време на Отворените дни – ежегодна среща

на европейските региони и градове.

Изучаване на морската среда Подобряване на транспорта, насърчаване на растежа

Нови летищни съоръжения за насърчаване на

икономическото развитие в Дания.


чество като юридически лица за проекти като трансграничен транспорт и здравни услуги.

През 2007 г. инструментът Предприсъедини-телна помощ (ИПП) замени предишните пред-присъединителни инструменти. ИПП е предназ-начен да помогне на държавите-кандидатки от Западните Балкани да се подготвят за евентуал-но присъединяване, включително в областта на регионалното развитие и сътрудничество.

И накрая, четвъртият Доклад за икономиче-ското и социалното сближаване заедно с Фо-рума по сближаването на 27 и 28 септември 2007 г. отбеляза началото на дискусията за бъдещето на политиката на сближаване на ЕС след 2013 г.

Важни факти и цифри> Общо налични структурни фондове и Кохезионен фонд:

347 млрд. евро, представляващи 35,7 % от бюджета на ЕС и 0,38 % от общия БВП на ЕС:

> от които за региони по цел 1: 81,5 %; > население в региони по цел 1: 170 милиона души

(35 % от общия брой, включително в регионите, в ко-ито помощта се намалява постепенно).

> Основни страни бенефициери: Полша (67,3 млрд. евро), Ис-пания (35,2 млрд. евро), Италия (28,8 млрд. евро), Чешката ре-публика (26,7 млрд. евро), Германия (26,3 млрд. евро), Унгария (25,3 млрд. евро), Португалия (21,5 млрд. евро) и Гърция (20,4 млрд. евро).

Очаквани резултати> Според оценки на макроикономическите модели инвести-

циите в политиката на сближаване ще добавят средно около 6 % към БВП на новите държави-членки свръх основните раз-чети. Например моделът „Хермин” предвижда допълнителни

9 % върху БВП за Литва, Чешката република и Словакия; 5,5–6 % за България, Полша и Румъния; 3,5 % за Гърция и около 1–1,5 % за Испания, източногерманските провинции и Мецоджорно.

> До 2015 г. структурните фондове и Кохезионният фонд може да са създали до 2 млн. допълнителни работни места.

> Въз основа на предварителни оценки от редица държави-членки засиленото внимание към изследванията и иновации-те ще създаде допълнителни 40 000 работни места.

> В областта на транспорта с инвестиции от Кохезионния фонд на ЕС ще бъдат подпомогнати 25 000 км новопостроени или ремонтирани пътища и 7700 км железопътни линии.

> Много държави-членки и региони се обръщат към изменения-та в климата и развитието на нисковъглеродни икономики като приоритет в своите програми. Например Люксембург цели на-маляване на емисиите на въглероден двуокис с 10 %, докато Словакия планира да намали енергоинтензивността на произ-водството с над 20 %. Програмите в Италия, Франция, Чешката република, Малта, Англия и Уелс включват разпоредба за раз-витието на специфични системи за оценка на въглерода.


Словения Полша Белгия

Развитие на туризма Обновяване на обществените места По-чисто пътуване

Зелен булевард, безплатна автобусна линия

за намаляване на трафика, Хаселт, Лимбург,

Белгия.

„Успешни региони и градове са тези, които приемат откритостта и предлагат икономическо процъфтяване и социално благополучие на своите граждани и възможност да развият изцяло способностите си. Европа се нуждае от творчеството, уменията и ентусиазма на своите региони повече от когато и да било. В ерата на глобализацията те имат да играят водеща роля в конкурентоспособната Европа, която се опитваме да създадем."

Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия, на откриването на Европейската седмица на регионите и градовете, 9 октомври 2006 г.

D i r k A h n e r J e a n - C h a r l e s L e yg u e s Ta s s o s B o u g a s P h i l i p L o weС Т Р А Н И Ц А 2 6

Поглед назад към 1988 г.Д И С К У С И Я М Е Ж Д У С Л У Ж И Т Е Л И Т Е В Е В Р О П Е Й С К А Т А К О М И С И Я

Дирк Анер: Добре дошли на днешната сре-ща, която има за цел да погледнем назад, за да се поучим от това, което се случи и как през този известен и уникален „момент Де-лор” през 1988 г., когато се роди политиката на сближаване, тя направи този радикален завой от управление на проекти към по-стратегически подход, концентриран върху регионалните участници. Бих искал заедно с вас да разгледам развитието на политика-та оттогава и накрая да разменим мисли за нейните перспективи след 2013 г. По послед-ния въпрос ние в момента събираме опит и съвети както от учени, така и от практици за обосновката на политиката, бъдещите пре-дизвикателства, пред които са изправени ре-гионите, и възможностите за опростяване и по-добро управление. Комисар Данута Хюб-нер ще представи резултатите от тези раз-мишления в доклад в началото на 2009 г.

Жан-Шарл Леге: Бихме искали да обсъдим три въпроса. Първо, дали тази политика – въпреки съмненията, изразени от някои за нейния бюрократичен товар – в края на кра-ищата е била история на успеха? Второ, какъв е бил първоначалният модел на развитие зад разработването на политиката на сближава-не? Трето, дали този модел (и ако е така, как) се е променил в течение на четири законо-дателни и бюджетни периода след 1988 г., включително с продължаващото разширява-не на ЕС?

Тасос Бугас: Според мен първоначално в Ко-мисията съществуваха две школи на мислене –„интеграционистите”, които следваха подход, какъвто беше разработен в Интегрираните средиземноморски програми (ИСП), които защитаваха силна роля на Комисията, наред с държавите-членки и регионите, и втора група, която подкрепяше по-умерена роля на Коми-

Дискусията беше организирана на 5 март 2008 г. в Брюксел. Дирк Анер е генерален директор на Генерална дирекция „Регионална

политика” от 2007 г. и отговаряше за бъдещите изследвания в областта на селското стопанство, околната среда и развитието на

селските региони в Генерална дирекция „Земеделие”, където в периода 2003–2006 г. е бил заместник генерален директор. Греъм Медоуз

е работил в Генерална дирекция „Регионална политика” от 1989 до 2006 г. и е бил генерален директор от 2003 до 2006 г. Той е бил също

така съветник в кабинета на председателя на Комисията Гастон Е. Торн (1981–1985 г.) и началник на кабинета на Стенли Клинтън

Дейвис, член на Комисията (1986–1989 г.). Жан-Шарл Леге е бил заместник-началник на кабинета на председателя на Комисията Жак

Делор (1987–1992 г.) и заместник генерален директор в Генерална дирекция „Регионална политика” в периода 2004–2007 г. Филип Лоу е

генерален директор на Генерална дирекция „Конкуренция” от 2002 г. и е бил началник на кабинета на Брус Милан, тогавашния комисар

за регионалната политика, в периода 1989–1991 г. Жером Виньон, директор по социалната политика и социалното включване в

Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности”, е бил член на кабинета на председателя на Комисията

Жак Делор през 1985 г. Тасос Бугас е началник на звено в Генерална дирекция „Регионална политика” и е бил заместник-началник на

кабинета на комисаря Григорис Варфис, отговарящ за координацията на структурните политики, през втората половина на 80-те

години на ХХ век. Робърт Шотън, директор по общите въпроси в Генерална дирекция „Здравеопазване и защита на потребителите”,

е отговарял за инициативите на Общността в Генерална дирекция „Регионална политика” в периода 1989–1993 г. и за тогавашните

нови държави-членки Финландия, Австрия, Швеция и най-накрая Гърция. Всички изразени гледни точки не отразяват непременно

становището на Европейската комисия.

J é r ô m e Vi g n o n G r a h a m M e a d o w s R o b e r t S h o t t o nС Т Р А Н И Ц А 2 7

сията, като държавите-членки бяха двигатели-те на политиката. Това продължава от тогава досега и до известна степен то лежи в основата на различието между по-експерименталните и „общностни” инструменти на политиката, като новаторския метод на концепция за осъщест-вяване на публичните политики, иновативни действия, инициативи на Общността и мрежи и тези оперативни програми, управлявани пове-че от името на държавите-членки и регионите.

Филип Лоу: Помня, че в периода 1979–1981 г. бях член на работна група на Комисията под ръководството на Жан Йегер, която работе-ше по въпроса, как да се постигне по-голяма ефективност на структурните инструменти от гледна точка на ограниченията пред бюджета на Общността. По това време тази група не мислеше толкова за великите принципи на политиката на сближаване като солидарност, а как може да се подобрят ефективността и ефикасността на участието на Общността чрез „интегриран подход”, който би поставил раз-личните структурни инструменти (ЕФРР, ЕСФ, заемите от ЕИБ и т.н.) в услуга на регионалните и националните цели и би позволил на стра-ни като Гърция да се възползват глобално от обем инвестиции, които биха имали същест-вен макроикономически ефект и последващи осезаеми резултати върху растежа. През този период ентусиазмът по отношение на „ефи-касността и ефективността” се споделяше от мнозина във финансовите министерства на държавите-членки. Доклад на Комисията, изготвен от работната група, беше предста-вен на заседанието на Съвета ЕКОФИН през 1984 г., Греъм и аз бяхме членове на кабинета на председателя Гастон Торн. Именно в този момент идеята за „икономическо и социално сближаване” започна да се обсъжда откри-то. И двете идеи за ефикасност и сближаване след това бяха предложени от Жак Делор, тъй като от 1985 г. те му позволиха да доминира дебатите за новата визия за Европа – може би навсякъде освен в англосаксонския свят. Но дори и в Обединеното кралство лозунгът за

„интегриран подход” даде нов тласък на уси-лията за регионално развитие, например в Шотландия и Северозапада. Не ставаше дума само за техническа интеграция на финансо-вите инструменти. Това също така постави на преден план въпроса, кой отговаря на равни-ще ЕС и на национално и регионално равнище за разработването и осъществяването на вся-ка част от дадена регионална програма.

Жером Виньон: Вярно е, че преди големия взрив през 1988 г. се забелязваше известна ферментация в държавите-членки и универ-ситетите на идеята за икономическо и соци-ално сближаване и структурните фондове. Дебатите за модела на ефикасно развитие съществуваха успоредно с „реалната полити-ка”, която поставяше под въпрос дали богати-те страни трябва да влагат пари във фондове, усвоявани без никакви последствия от други. „Искам си парите” и „Германия не е платецът на Европа” формираха част от пейзажа, под-готвен при пристигането на Жак Делор, и неговият отговор беше, че структурните фон-дове ще бъдат преобразувани в структурни политики, целящи социално сближаване. Фактически големият взрив беше подкрепен от четири изключително важни елемента, ня-кои от които все още съществуват днес.

Първият от тях – „институционният момент” – вече не е толкова важен, колкото беше. Юридическият текст от 1987 г. гласеше: „за да се направи успешен Единният акт”. Политиче-ското послание до държавите-членки, които най-много се възползваха от завършването на общия пазар, беше, че те са готови да направят усилие чрез политиката на сближаване. Освен това подходът с многогодишния бюджет тряб-ваше да бъде придружен от сериозно ръко-водство, програмиране, оценка и контрол. „По-вече пари” идваха само с повече ограничения, контролирани от Комисията. Вероятно този тип политическа сделка остава исторически уникална, дори ако днес да се направи разши-ряването успешно в основата си е свързано с икономическото и социалното сближаване.


Вторият елемент се отнася до „делегиране-то” – политическа идея, която доби инерция в много държави-членки в края на 90-те го-дини на ХХ век и доведе до създаването на Комитета на регионите през 1992 г. Полити-ката на сближаване даваше права на хората на регионално равнище, които подкрепяха Единния европейски акт.

Третият помощен елемент в края на 80-те го-дини беше интелектуалният опит да се преос-мисли разработването на политика изобщо.

На сцената традиционно доминираха тези уче-ни, които бяха убедени, че регионалното сбли-жаване ще зависи главно от инфраструктурни-те инвестиции. Новата школа на мислене обаче беше убедена, че само интегриран подход ще може да отключи ендогенния местен потенци-ал и да създаде устойчив растеж. Тази идея за развитието беше проверена за първи път от Интегрираните средиземноморски програми и включваше предимно местни, а не национал-ни участници. Макар и първоначалната идея на Жак Делор да се приемат само програми, пред-ложени от местното равнище, накрая да не беше приложена на практика, тя доминираше преговорите с държавите-членки и доведе до по-нататъшна децентрализация на задачите.

Последният елемент на първоначалния план винаги е бил валиден за всички последващи периоди. Накрая, когато се формулират цели-те на политиката, трябва да им се даде наиме-нование – наименование, което дава ясно да се разбере, че съществува „важна европейска причина” да се действа. „Развитието на селски-те региони” беше такава причина, защото то беше важна част от реформата на ОСП. Да се

направят успешни разширяването, икономи-ческото преструктуриране и общият пазар, също е от изключително европейско значе-ние. Политическата идея „ако ти си помогнеш сам, Европа ще ти помогне” беше напълно успешна от тази гледна точка и според мен твърдението, че структурната политика на ЕС е „в услуга на Европа”, все още е оправдано днес, макар че е необходимо допълнително обмисляне от гледна точка на бъдещето. Въ-просът, който в Комисията остава нерешен, е за координацията между генералните дирек-ции, които управляват различни фондове. Тъй като начинът не е чрез координация „отвън” чрез нова генерална дирекция, интегрира-ният подход към фондовете остава на дневен ред, защото според мен става очевидно, че да „вървим заедно” не дава резултати.

Жан-Шарл Леге: Относно вашата трета теза, Жером, за „борбата на двете школи”, „вярващите в инфраструктурата” и убедените, че нововъве-денията и интегрираният подход ще доведат до хомогенно развитие, мисля, че окончателното решение беше просто и прагматично. Опреде-лянето на правото на ползване и финансиране както на подходите на инфраструктурата, така и на интегрираното развитие реши и частично приключи дискусиите в Комисията, а също и в държавите-членки.

Тасос Бугас: Ще напомня за икономическия и политическия контекст и много важните разли-чия, които очертаха дискусията. В по-бедните държави-членки темповете на растеж през 80-те години на миналия век бяха много скромни. Освен това политиката на сближаване се схва-щаше като регулаторен механизъм, в смисъл че тя беше предназначена да облекчи потенциал-но отрицателните външни фактори, предизви-кани от разработването на политиките на Общ-ността, с особен фокус върху перспективите на вътрешния пазар. И накрая, освен по-пасивна-та или отрицателна „интеграция по закон” Общ-ността имаше нужда от политики, адресирани към гражданите и чрез някои финансови сти-мули на Общността да създаде „положителна

„Отговорът на Делор беше, че структурните фондове ще бъдат преобразувани в структурни политики, целящи социално сближаване.” Жером Виньон


интеграция”. Политиката на сближаване имаше триединна цел: да се справи с различията, да облекчи потенциално отрицателните външни фактори и да подпомогне положителната инте-грация. Докладът на Падоа-Скиопа постави на дневен ред именно това.

Греъм Медоуз: Искам да се върна на трета-та теза на Тасос и четвъртата на Жером, т.е. идеята, че съществуването на Европейската регионална политика е оправдано, ако може да се види, че тя балансира отрицателните последствия от интеграцията или изразя-ва някаква „голяма идея” като „да направим успешно разширяването”. Мисля, че това е грешно, особено виждането, че политиката може да бъде оправдана само по отношение на голяма идея. Мисля, че страдаме от такъв подход, което ни създава проблеми.

Но преди да навляза в това, нека само да спо-мена един въпрос, който е свързан с началото на сегашния етап на политиката през 1989 г. Единственото нещо, което все още не е било споменато, е, че в началото на 80-те години Съюзът всъщност остана без пари, тъй като бюджетът на ОСП беше изчерпан. Убедена, че някъде трябва да има някакви пари, Комисията се разтърси из различните си бюджетни пера и накрая откри големи суми неизплатени креди-ти в ЕФРР и ЕСФ, където стоеше неизползван го-лям брой бюджетни задължения. Поради това Комисията се изправи пред обстоятелство, при което тя имаше нужда да прехвърли средства към земеделието, но не можеше, защото, макар и да стояха неизползвани, кредитите бяха оп-ределени за структурните фондове.

Комисията се раздразни от тази „криза на па-ричните потоци” заради това, колко лесно и просто тези средства са били ангажирани, без да се проверява внимателно разходната част. Това се включи в дискусията за структурните фондове, включително желанието да се по-стигне увереност от самото начало, че заделе-ните пари в края на краищата се изразходват. Струва си това да се има предвид днес, когато има хора, които се противопоставят на прави-

лото за автоматичното дезангажиране (прави-лото n+2), или когато хората критикуват про-грамния подход. В реформата от 1989 г. имаше елементи, които бяха отговор на факта, че предишната политика не беше проработила.

Втори въпрос, който трябва да се спомене, е, че политиката преди реформата беше ограни-чена до съфинансиране на проекти за публич-ни разходи и че поради приватизацията пуб-личният сектор вече се свиваше. Реформата на политиката нарочно разшири обхвата си, за да отчете тези променящи се условия. Спо-менете си, че министър-председател на Вели-кобритания по това време беше г-жа Тачър.

Сега искам да кажа няколко думи за опас-ността от гледна точка на Жером, че евро-пейската регионална политика трябва да има за оправдание „някаква велика европейска кауза”. Което е равнозначно да се каже, че политиката е част от някаква сделка: „искате единен пазар, тогава ще трябва да платите” и по-късно „искате единна валута, тогава ще трябва да платите”, и отново „искате разширя-ване, тогава ще трябва да платите”. Аз отхвър-лям тази интерпретация като цинична, която представя някои държави-членки в лоша светлина, като обезсмисля техните справед-ливи аргументи за икономическия растеж и поставя на тяхно място идеята, че те просто се опитват да оберат дилижанса на Съюза.

Този подход ограбва политиката от нейното достойнство. А това е грешно. Ако политика-та е резултат от сделка, защо тя все още про-дължава? Защо тя оттогава се увеличава? Има

„В Съюза ние имаме трета политика, която е част от нашия арсенал

за икономически растеж и която ни дава балансиращ фактор –

политиката на сближаване.” Греъм Медоуз


друго обяснение за възникването на полити-ка, което не само е по-достоверно, но и пове-че може да ни помогне, когато разработваме следващата фаза от развитието на политиката. Това обяснение е, че политиката съществува, за да уравновесява растежа. Съюзът има три политики за растеж. Той има единния пазар, включително неговите търговски споразуме-ния с трети държави, и има единната валута. Като икономисти ние знаем, че това дава рас-теж, и знаем също така, че този подтикван от пазара растеж неизбежно е небалансиран. Той предизвиква кипеж в икономиката, който разширява неравенствата в доходите, а ние виждаме, че това се случва в Китай и Бразилия – две страни, които имат по-неразвита регио-нална политика от Съюза.

Но в Съюза ние имаме трета политика, коя-то е част от нашия арсенал за икономически растеж и която ни дава балансиращ фактор – политиката на сближаване. Регионалната по-литика и политиката на сближаване се стре-мят да балансират неравенствата, които се създават постоянно от растежа, и да помог-нат на регионите с по-нисък растеж да се раз-виват по-бързо и да достигнат общия темп на растеж на Съюза. Намирам това обяснение за по-правилно и по-важно. То обогатява идеята на Жером за „сделката”. Възможно е в опреде-лен момент регионалната политика и поли-

тиката на сближаване да са били създадени като част от краткосрочна сделка, което не означава, че това ограничава оправданието за нейното съществуване. Причината за по-литиката е, че тя дава на Съюза възможност да постигне растеж по по-балансиран начин.

Жером Виньон: Това ме кара да настоявам за нещо. Жак Делор действително искаше да из-бегне политиката на сближаване и използване-

то на структурните фондове да се превърнат в просто преразпределение. „Сделката” беше да се противостои на последствията от единния пазар и единната валута върху най-бедните. Той искаше по-богатите държави-членки да останат заинтересувани и да участват в поли-тиката и направи това например много ясно по време на обединението на Германия, кога-то новите германски провинции станаха неза-бавно бенфициери на структурните фондове. Поради това „сделката” е сложна.

Греъм Медоуз: Фактът, че Жак Делор искаше политиката да бъде нещо повече от прераз-пределение, все още е важен днес. Ние имаме политика, която е много по-богата от простия преразпределителен механизъм. Ако преи-граем с идеята за „сделка”, подценяваме ико-номическото значение на вътрешния пазар и единната валута. Вътрешният пазар даде на Германия например ползи през 1989 г. и след това даваше полза на Германия всяка годи-на след това. По същия начин регионалната политика и политиката на сближаване бяха нужни, за да балансират растежа през 1989 г., и бяха необходими всяка година след това. Въ-трешният пазар постоянно създава растеж и неравенства, европейската регионална поли-тика и политиката на сближаване действат по-стоянно за намаляване на тези неравенства. Докато имаме растеж, ще имаме неравенства и работата те да се намалят и по този начин да се балансира растежът ще бъде постоянна.

Тасос Бугас: Не е приемливо политиката на сближаване да се определя като чисто пре-разпределителен механизъм на равнище-то на Общността. Бих изтъкнал факта, че тя беше замислена като политика на условното разпределение с три равнища на условност. Първото беше, че приоритетите на политика-та на сближаване трябва да съдействат за из-пълнението на приоритетите на Общността, второто – че трансферите по политиката на сближаване не трябва да заменят национал-ните усилия и трябва да се използват като ин-вестиции, и, накрая, задължението за отчет-

„Тя би трябвало да бъде политика за всички, не само за бедните.” Тасос Бугас


ност и добро управление. Тя би трябвало да бъде политика за всички, не само за бедните. Ясно беше от самото начало, че от нея ще имат полза всички страни.

Филип Лоу: Най-важното послание на поли-тиката на сближаване не беше да се прераз-пределят доходи. Тя създаваше условията, при които всеки имаше възможност да участ-ва и да се възползва от вътрешния пазар. Беше насочена към даване на възможност на държавите-членки и регионите да стимулират търговията и инвестициите на техните терито-рии, но в европейската рамка. Тя не означава-ше да се дават пари на по-бедните региони, за да бъдат компенсирани за либерализацията. Но не можете да очаквате фирмите да инвес-тират в региони, които са ощетени от лоша ин-фраструктура и недостатъчна квалификация на работната сила – накратко, всичко, което съдейства на възможността за успех на биз-неса, но което е отвъд портала на фабриката. „Да се мобилизира енергията на регионите” беше движещата сила на политиката на сбли-жаване за разлика от простото даване на част от европейския бюджет на регионите, защото те са бедни. Политиката на сближаване не се определяше от „блокиращото малцинство в съвета”, както казваха някои.

Жером Виньон: Тя беше баланс на достойн-ството, достойнство между неравно богатите и неравно мощните държави-членки и реги-оните и смяташе, че никой не трябва да бъде зависим от помощ. Това бяха политическите условия на предложението. Логиката зад това беше, разбира се, че тези, които получават по-вече, ще бъдат задължени за някои постиже-ния. В началото споменах нововъведенията, свързани с бюджетното управление. Два от тези елементи, които оправдаваха даването на силно влияние на Европейската комисия, бяха въпросите за оценката и допълнителността, които трябваше да уверят нетните платци, че парите ще бъдат използвани другаде сигур-но. Мисля, че една от трудностите е, че ние не можахме да изпълним задачата си с тези кон-

кретни нововъведения. „Оценката и добавена-та стойност” са големи провали според мен и демонстрирането, че ние сме били ефективни, не е отразено особено в докладите за кохези-ята. Същото се отнася до „допълнителността”. Някои от по-големите държави-членки не из-пълниха задачата си във връзка с това и тези

факти отслабиха нашата позиция. Така че, ако погледна в бъдещето, бих задал въпроса, дали не бихме могли по-добре да разработим и да изпълним задачите по въпроса за финансови-те нововъведения.

Филип Лоу: Един положителен фактор, кой-то недооценяваме – за разлика от първона-чалния песимизъм за „критичната маса” на намесата на структурните фондове от глед-на точка на макроикономиката, – е положи-телният ефект от политиката на сближаване върху очакванията на бизнеса. Значителните инвестиции в области, които са най-бедните, и намаляването на политическия и търгов-ския риск, които бяха следствие от помощта на ЕС, са нещото, което членството даде на тези много по-бедни страни. Докато макси-мумът, който ние достигнахме, беше 4 % от БВП, ефектът в много случаи беше много по-голям. Което допринесе също за друг ефект, който Григорис Варфис ми обясняваше по-стоянно: „Не забравяйте, че ние нямаме ра-бота с най-слабите страни и региони. Имаме работа с най-слабите администрации.”

Другият фактор, който недооценявахме, беше потенциалната политическа сложност на ин-тегрирания подход. Интегрираният подход

„Най-важното послание на политиката на сближаване беше… да се създадат

условията, при които всеки имаше възможност да участва и да се възползва

от вътрешния пазар.” Филип Лоу


никога не може да бъде цел сам по себе си, тъй като той трябва да бъде уравновесен с инте-ресите на ефикасността и демокрацията. Има държави, които са относително малки и къде-то националното правителство претендира за монопол върху думата „интеграция”. Те не харесваха идеята Комисията да претендира за собствеността върху „интегрирания подход” и отъждествяваха интеграцията с делегирането. Нека да ви кажа няколко анекдота за принци-па на партньорството по време на преговори-те за първите програми за структурните фон-дове. Ние се срещахме с нашите ирландски партньори всяка седмица, често във връзка с въпроса за разпределението между финан-сирането на ЕСФ и ЕФРР. При подготовката за една от тези срещи ирландските министри за-седаваха и Чарли Хохи, министър-председате-лят, веднъж казал на колегите си: „ Какво каз-ва Сандро Гауденци, че трябва да направим днес?” При друг случай бяхме им предложили кметът на Корк да участва в партньорските преговори по програмите за Северозапада на Ирландия, но той каза: „Не ме интересува ни най-малко какво ще каже кметът на Корк. Ние трябва да правим – и именно това е въпросът – трудни арбитражи на равнище национално правителство. Ние сме икономика от три ми-

лиона души, не от 60 милиона, и не приемаме подхода „един размер става за всички”. Така че въпросът за интегрирания подход трябва да бъде свързан с въпроса, на какво равнище се прилага и каква е условността, която се полу-чава от него на всяко равнище.

Друга история е свързана с Европейския съвет в Копенхаген²² през 1987 г. по време, когато още не беше взето решение по рам-ковите регламенти. Генерална дирекция ХІІ не трябваше да бъде там, но в последния мо-мент някой каза, че ще е по-добре, ако ние отидем. Аз носех със себе си нов електронен калкулатор – по това време, разбира се, няма-ше персонални компютри. В края на деня бях извикан в стая непосредствено до залата на съвета, защото държавните глави изчислява-ха нетните баланси. И така ние се изправихме пред огромно количество цифри, защото в края на краищата главният въпрос беше дали говорим за „нетна сделка”, за да компенсира-ме най-бедните страни, или в по-широк сми-съл за европейска структурна политика. На този етап не беше възможно споразумение. Когато се върнах на летището в събота сле-добед, купих на жена си бял датски пуловер и оттогава тя казва, че това е единственият осезателен резултат от Европейския съвет в Копенхаген! Но през февруари 1988 г. имаше специален Европейски съвет и ние с канцле-ра Кол обходихме другите делегации и някак си се появи повратен момент, най-малко на политическа визия, която надхвърли нетните баланси.

По-късно – и това отразява историята за „де-легирането” – имаше странно съчетание меж-ду регионите, които мислеха, че са важни, и тези, които смятаха, че вече не са важни. Президентът на Бавария беше свикал голяма конференция, която се проведе в Мюнхен – включително със сервитьор зад всеки стол. Дори и най-бедният представител, например от Екстремадура, имаше собствен сервитьор! През 1990 г. хората мислеха, че това е нова ера за регионите. Хора от Стратклайд седяха до хора от Бавария и трябваше да минат две години, за да се разбере, че това не е точно светът, в който живеем. Въпросът, разбира се, беше къде се намира властта и къде се нами-ра легитимността. Чрез регионалната поли-тика на ЕС можете да получите легитимност

„Тя беше баланс на достойнството, достойнство между неравно богатите и неравно мощните държави-членки и регионите и смяташе, че никой не трябва да бъде зависим от помощ.” Жером Виньон


в някои страни, но в други – не. Тази мюнхен-ска конференция беше доста важен момент, но момент, за който не съм сигурен, че може да се повтори.

Робърт Шотън: Бих искал да кажа няколко думи за моя опит в регионите. Веднъж някой трябваше да напише първи документ, наре-чен програма, и един от първите беше пред-ставен на Крит – проект от няколко страници. Ние отидохме на място да видим регионални-те власти на Крит и те казаха: „Да, това е мно-го добре, но ние имаме нужда от телефон. Този телефон се свързва само с Атина. Не ни позволяват да се обаждаме направо в Брюк-сел. Така че, ако обичате, молим да ни дадете друг телефон.” След това следваше: „Имаме нужда от нова кола, какво ще кажете за нова кола?” А ние казахме: „Добре, ще видим какво можем да направим за нова кола. Но вие ще можете ли да поемете тази програма и да я управлявате?” Мисля, че имаше голяма про-паст между интелектуалните конструкции и реалността на място, която в тази държава – а и не само в тази държава – беше много дале-че от теорията. Всъщност ние се включихме в процеса на „изграждане на управление” в течение на редица години в този регион и в тази държава, за да направим теоретичната визия възможна на място.

Една от първите стъпки, която беше много ва-жна за централните власти в Гърция, беше да се установи кой какво харчи. Едно от нещата, които им харесваха в програмата, беше, че много от разходните пера, покриващи широк спектър от „икономическо развитие”, бяха направени прозрачни с раздели, наречени околна среда, транспорт, информационно об-щество и всички останали неща. Когато те бяха сумирани за цялата държава, се видя колко много Гърция харчи и за какво. Упражнението, което те трябваше да направят след това, беше да намерят проекти, които да може да заявят, да речем, под информационно общество, и така да получат повече пари от Брюксел. Тъй като трябваше национално съфинансиране,

на въпросните министерства фактически не им оставаха много пари, защото те трябваше да вложат националните си пари в тези неща.

Така всички национални средства също бяха вкарани в същата система за управление. За първи път това даде възможност на минис-терството на финансите, което получаваше финансирането от ЕС, да види и контролира какво прави всеки – важна стъпка напред за тях. При следващата стъпка те трябваше да намерят повече проекти, за да получат изразходваните пари. Бих казал, че на тези страни от Южна Европа им трябваха няколко години, за да настроят системата си, тъй като с наша помощ те се опитваха да разработят по-ефективен начин на планиране. Така бяха нещата само преди десет години. А след това те се заеха с по-трудни неща като публично-частни партньорства или сложни проекти за изследвания и технологично развитие и има-ха трудности да се справят с това. Ние също така се опитахме да се борим с корупцията и пробойните в системата, които в много части на Съюза са големи, и постигнахме напредък там, така че в системата има повече отчетност. Тази дълга история идва да покаже, че много от това, което направихме на практика, беше да дадем на тези хора в управлението, които управляват националните средства, възмож-ност да разполагат с инструменти и механи-зми да правят това ефективно. Мисля, че също постигнахме нещо, за да накараме тези страни да правят трудни неща. Така че ако някой по-ставя под въпрос дали сме постигнали спаз-

„Всъщност ние се включихме в процеса на „изграждане на управление” в течение

на редица години в този регион и в тази страна [Гърция], за да направим теоретичната

визия възможна на място.” Робърт Шотън


ване на основните принципи на политиката, бих казал: „Да, но първо трябва да се справите с основните неща и да започнете оттам.” Бих споменал също „специалната линия на фи-нансиране” – чудесно нещо в Интегрираните средиземноморски програми. Идеята беше да се съберат всички средства на едно място и

всяко нещо, което не можеше да бъде финан-сирано пряко от съществуващите фондове, можеше да бъде финансирано от тази специ-ална линия, така че на място нямаше пречки за интегрирания подход.

Жан-Шарл Леге: Относно бъдещите проек-ции на политиката, мисля, че трябва да си припомним първия въпрос, споменат от Же-ром – изключителния институционен момент. Съюзът винаги е бил в криза. През 1988 г. по-литическата и институционната възможност, която съществуваше, беше да се създаде тази интервенционистична, структурна полити-ка под контрола на Общността. Защо такъв инструмент в този момент? Първият важен въпрос беше, че след Фонтенбло²³ възникна политически дневен ред, който беше споде-лен между Фелипе Гонзалес, Франсоа Мите-ран и Хелмут Кол. А малко след Фонтенбло Комисията получи извънредна политическа легитимност и доверие и политиката на сбли-жаване беше израз на тази легитимност. Това беше видимият знак на доверие, че Комисия-та може да управлява политиката правилно. Урокът, извлечен от бюджетната криза, за произхода на която се смяташе политиката

в ръцете на държавите-членки, от селско-стопанската политика, беше политиката на сближаване, която се смяташе, че ще работи по различен начин. Този „момент на дове-рие” продължи няколко години и мисля, че доверието в способността на Комисията да управлява бюджета напълно в съответствие с политическите приоритети е от ключово значение също за бъдещите дискусии. За по-литиката на сближаване абсолютното дове-рие в принципа на субсидиарността придру-жаваше този момент в периода 1988–1994 г. и никой не поставяше под въпрос аспекта на демокрацията в развитието. След това неща-та се промениха радикално. Идеята за интег-рирано развитие загуби почва в държавите-членки и все повече и в Комисията и поради това доверието е намаляло по отношение на това, какво трябва да се управлява на равни-щето на Съюза.

Жером Виньон: Ако поговорим малко за бъдещето, бих искал да изтъкна два въпро-са. Първият се отнася до министерствата на финансите и икономиката, тъй като именно те структурират по-голямата част от дебатите за политиката на сближаване, а не тези, кои-то отговарят за развитието, квалификацията, инфраструктурата. Именно министерствата на финансите и икономиката трябва да ни дадат средствата, за да се уверим, че пари-те се изразходват правилно, което е един аспект на „реалната политика”. Ние изобщо не разполагаме с такива средства, които се състоят от координиране на известна гъвка-вост за държавите-членки да програмират намесите и в замяна значително по-смислен инструмент на Комисията да контролира и оценява. Въпросът за контрола е изключи-телно важен, когато разговаряме отново с министерствата на икономиката и финанси-те, включително използването на средствата, които към даден момент не са били усвоени. Тази страна на взискателността е видима във всички документи от 1988 г. и аз се питам как

„Мисля, че доверието в способността на Комисията да управлява бюджета напълно в съответствие с политическите приоритети е от ключово значение също за бъдещите дискусии.” Жан-Шарл Леге


това се превежда днес например при нашата подготовка за периода 2007–2013 г. или след това. Втория въпрос наричам „важната евро-пейска причина”. Разработването на струк-турната политика трябваше да отговори на елемента на възмущение. Трябва да можем да кажем, че парите, от които имаме нужда за структурна политика, отговарят на нещо ин-телигентно във възприятията на гражданите. Например въпросът за опазването на окол-ната среда, който има важно и небалансира-но въздействие върху територията, и проме-ните в климата са съвсем очевидно случай за съвместни действия. Социалните проблеми в градовете, разбира се, ще нарастват и трябва да дадем отговори на тези тенденции, които според мен са друг проблем на Европа. Що се отнася до преструктурирането на икономи-ката пред лицето на глобализацията, отново мисля, че нашата работа все още не е свър-шена и ние трябва по-добре да предвиждаме и неутрализираме нейните последствия.

Греъм Медоуз: И все пак ние имаме идеята за „великата европейска причина”, която сега е възмущението от измененията в климата или социалните проблеми в градовете. И от-ново европейската регионална политика и политиката на сближаване са подценени. Те могат да допринесат за решаването на еко-логичните проблеми и могат да помогнат за преодоляване на трудностите, дължащи се на делокализацията, което е част от процеса на предизвикване на растежа. Но колкото пове-че съсредоточаваме политиката върху един въпрос като околната среда, толкова повече влизаме в конфликт с принципа на субсиди-арността, тъй като именно регионите трябва да решават как ще използват ресурсите на политиката, а регионите имат определени икономически цели. Политиката на сближа-ване е нещо повече от екологична политика.

„Възмущението” винаги има временен харак-тер. Нашите доводи трябва повече да произ-тичат от „да се сложи край на бедността на хората чрез икономически растеж”. Иконо-

мическият растеж, който движи икономиката и кара неравенствата да нарастват, трябва да бъде балансиран, а Съюзът се нуждае от ико-номическа политика, която има тази цел. Това е постоянен, а не временен аргумент. Посто-янната истина трябва да бъде основата на на-шата политика, а не просто възмущението.

Жером Виньон: Според мен ние постоянно трябва да вкарваме в машината нови идеи, тъй като историческите моменти, изпълне-ни с ентусиазъм, не са трайни. Поради това

мисля, че „важните европейски причини” се променят. Въпросът за бедността и необхо-димостта от териториално сближаване се увеличи неимоверно с последните разшире-ния. Трябва постоянно да обновяваме наши-те най-важни аргументи и успоредно с това да обосноваваме промените в бюджетната разработка, ако искаме да имаме необходи-мата подкрепа от финансовите министри.

„Трябва да можем да кажем, че парите, от които имаме нужда за структурната политика, отговарят на нещо интелигентно във възприятията на гражданите.” Жером Виньон

„Нашите доводи за политиката трябва повече да произтичат от „да се сложи край на бедността на хората чрез икономически растеж.” Греъм Медоуз


1. По цени от 1988 г. 2. „Завършването на вътрешния пазар”, Бяла книга от Комисията до

Европейския съвет (Милано, 28–29 юни 1985 г.), COM(85) 310.3. Падоа-Скиопа, Томазо. и др. (1987) Ефективност, стабилност и

собственост: стратегия за развитието на икономическата система на Европейската общност, Париж; Чекини, Паоло. (1988) Европейското предизвикателство 1992 г.: Ползите от единния европейски пазар, Алдършот, Англия.

4. По текущи цени.5. Регламент (EИО) № 2052/88 на Съвета от 24 юни 1988 г., Официален

вестник на Европейските общности № L 185 от 15.7.1988 г.6. Регламент (EИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 г., Официален

вестник на Европейските общности № L 374 от 19.12.1988 г.7. Регламенти (EИО) № 4254/88, № 4255 и № 4256 на Съвета от 19 декември

1988 г., същият Официален вестник, както по-горе. 8. Включително провинциите в Източна Германия. 9. По цени от 1994 г. 10. От Единния акт към Маастрихт и отвъд: средствата, за да осъществим

амбициите си, COM(92) 2000, окончателен, Брюксел, 11 февруари 1992 г.11. Публикувани в: Официален вестник на Европейските общности

№ L 193 от 31 юли 1993 г.12. Вж.: Официален вестник на Европейските общности № L 130 от 25 май

1994 г.; сумата, посочена тук, включва отпуснатите средства за 1993 г.13. За целите на сравнението, с последващите периоди относителният дял

от тук нататък включва отпуснатите средства за Кохезионния фонд. 14. По цени от 1999 г.15. Програма 2000: За по-силен и по-широк Съюз, Съобщение на

Европейската комисия COM(97) 2000 от 16 юли 1997 г.16. Публикуван в: Официален вестник на Европейските общности, № L 161

от 26 юни 1999 г.17. По настоящи цени.18. Изграждане на общото ни бъдеще – политически предизвикателства

и бюджетни средства на разширения Съюз 2007–2013 г., Съобщение на Комисията COM(2004) 101 от 10 февруари 2004 г.

19. Цифрите в този абзац са по цени от 2004 г., докато в другите части на главата става дума за текущи цени.

20. Окончателните варианти са публикувани в: Официален вестник на Европейския съюз № L 210 от 31 юли 2006 г.

21. Регламент (EО) № 1828/2006 на Комисията от 8 декември 2006 г; в Официален вестник на Европейския съюз № L 45 от 15 февруари 2007 г.

22. 4–5 декември 1987 г. 23. Европейският съвет във Фонтенбло на 25 и 26 юни 1984 г. даде

възможност да се преодолее бюджетната безизходица на Общността.

Б Е Л Е Ж К И

Canarias (ES)

Guadeloupe

(FR)

Martinique

(FR)

Réunion

(FR)Guyane

(FR)

Açores (PT)

Madeira (PT)


Структурни фондове 2000–2006 г.: Области, имащи право да ги ползват

Цел 1*

Постепенно намаляване на помощта(до 31.12.2005 г.)


Специална програма

Цел 1 Цел 2Цел 2

Цел 2(Частично)


Постепенно намаляване на помощта(Частично) (до 31.12.2005 г.)

Области в Естония, Литва, Полша, Чешката република, Словакия, Унгария, Словения, Кипър и Малта – всички имат право да ползват от 1.5.2004 г. нататък.


1.000 km0

Canarias (ES)

Guadeloupe

(FR)

Martinique

(FR)

Réunion

(FR)Guyane

(FR)

Açores (PT)

Madeira (PT)


Структурни фондове 2007–2013 г.: Цели за сближаване и регионална конкурентоспособност и заетост

Сближаващи се региони*

Региони, в които помощта се намалява постепенно

Региони, в които се въвежда временна подкрепа

Региони за конкурентоспособност и заетост


1.000 km0

45-60 > 13060-75 75-100 100-130

55 %44 %

8 % 7 %

30 %

45 %56 %

39 % 16 %

7 %

53 % 76 %

63 %

Графиката показва развитието на по-литиката на сближаване в периода 1989–2013 г. в абсолютно и относително измерение. Докато през 1989 г. плаща-нията от структурните фондове и Кохе-зионния фонд бяха само под 10 млрд. евро, до 2013 г. те ще са се увеличили до около 54 млрд. евро, или една трета от бюджета на ЕС. В относително изме-рение обаче размерът на средствата си движи около 0,4 % от БВП на ЕС от края на 90-те години на миналия век.

Графиката показва развитието на реги-оните в ЕС-15 през периода 1995–2005 г. Те са категоризирани според техния БВП на глава от населението по отноше-ние на средния в ЕС. Графиката показва например, че 45 % от регионите, които са имали БВП на глава от населението между 45 и 60 % от средния за ЕС, към 2005 г. са се придвижили към по-високо равнище на БВП.

Н Я К О И О С Н О В Н И Ц И Ф Р И

Четирите схеми показват как делът на разходите по структурните фондове и Кохезионния фонд се е променял през четирите бюджетни периода след 1989 г. Трябва да се отбележи, че поради промените в определенията на някои категории не всички са сравними през четирите периода. През текущия период около една четвърт от средствата подпомага изследванията и иновациите, друга четвърт отива за заетост и социално включване, докато само малко над 20 % са определени за транспортна инфраструктура и 15 % – за проекти в областта на околната среда.

1989–2013 г.: Разходи за политиката на сближаване

Региони в преход

От инфраструктура към иновации

Млн. евро в текущи цени (лявата скала)

% от БВП (дясната скала)

Инфраструктура

Човешки ресурси

Помощ за бизнеса

Околна среда

Повишение

Изследвания и иновации

Енергетика

Без промяна

Категории БВП/глава от населението

Култура, туризъм, развитие на градовете

Други

Понижение

1989 1990 1991 1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 20130

10.000

20.000

30.000

40.000

50.000

60.000

0,00 %

0,10 %

0,20 %

0,30 %

0,40 %

0,50 %

0,60 %

Помощ, свързана с бизнеса

1989–1993 г. 1994–1999 г. 2000–2006 г. 2007–2013 г.

2006

Европейска комисияГенерална дирекция „Регионална политика”Звено B1 - Комуникации, информация, отношение с трети страни Рафаел ГулетAvenue de Tervueren 41, B-1040 BrusselsФакс (32-2) 29-66003Ел. поща: [email protected]Интернет: http://ec.europa.eu/regional_policy/index_en.htm

ISSN 1830-9321

© Европейски общности, 2008 г.Възпроизвеждането е разрешено при условие, че се посочва източникът.

Отпечатано в Белгия

СЛУЖБА ЗА ОФИЦИАЛНИ ПУБЛИКАЦИИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ L-2985 Luxembourg

KN-LR-08-026-BG

-C

Политика на сближаване на ЕС 1988–2008 г.: Инвестиция в бъдещето на Европа

Това издание на списание „Панорама” е посветено изцяло на първите 20 години от политиката на сближаване на ЕС. На 24 юни 1988 г. съветът прие регламент, който постави съществуващите фондове на ЕС в контекста на „икономическото и социалното сближаване” – термин, който Единният европейски акт беше въвел две години по-рано. Оттогава политиката на сближаване стана една от най-важните и дискутирани политики на ЕС. Статиите хвърлят поглед назад към възникването на политиката, промените в течение на времето и въздействието върху предишните и текущия програмен период. Повече информация, включително видео, карти, презентации и тази публикация на 22 езика, може да се намери на адрес:

http://ec.europa.eu/regional_policy/policy/history/

Panorama 26, EU Regional Policyec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/... ·...

Documents

Transcript of Panorama 26, EU Regional Policyec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/... ·...